Определение № 17 от 08.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 6/2026 г.

Производството е образувано по реда на чл.73, ал.2 от НПК във връзка с чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК по частна касационна жалба на И. М. П., М. О. Й. и О. П. П. срещу въззивно определение № 1038 от 31.10.2025 г. по ВЧНД № 1323/2025г. на Апелативен съд София. С последното е оставена без разглеждане подадената от тях въззивна жалба срещу определение № 2921 от 19.09.2025 г. на Софийски Градски съд, с което са отменени обезпечителните мерки „възбрана“, наложени с Определение № 1064 / 06.04.2024 г. по ЧНД№ 2076/2024 г. на СГС върху недвижими имоти, собственост на подсъдимите Г.С. - П. и К.Т. и е отменена издадената в полза на И. П. и О. П. обезпечителна заповед. В частната касационна жалба се оспорва правилността на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Изразено е несъгласие с мотивите, с които е оставена без разглеждане въззивната частна жалба, а именно, че „няма предявен граждански иск в наказателното производство“. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намери следното: В хода на образуваното за смъртта на П.П. досъдебно производство № 17/2024 г., приключило с внесен в СГС обвинителен акт срещу К.Т. и Г. С. П. за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6 и т.9 във вр.с чл.115 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по искане на О. и И. П. ( родители на П.П.), е допуснато обезпечение на бъдещ граждански иск, чрез налагане на възбрана върху описани имоти на двете обвиняеми. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД№ 1385/2025 г, като в съдебно заседание по делото, проведено на 4.09.2025 г.,е направено искане от защитата на подс.Т. за отмяна на допуснатото в полза на О. и И. П. обезпечение на бъдещ иск чрез възбрана върху описани имоти на двете подсъдими. С посоченото по - горе определение № 2921/19.09.2025 г. Софийският Градски съд отменил наложените обезпечителни мерки, като приел, че не е налице правен интерес от продължаване на действието на обезпечителните нужди, предвид обстоятелството, че родителите на починалия П. не са предявили граждански иск във водения наказателен процес. Определението на СГС, с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск в полза на О. и И. П. е било обжалвано с частна жалба, подадена от тях и от дъщеря им М. Й., чрез процесуалния представител на тримата – адв.С.С.. По тази жалба, с атакуваното пред ВКС определение № 1032/31.10.2025 г. съставът на САС е приел, че И. и О. П., след като не са предявили граждански иск в наказателното производство не са установени като „граждански ищци“ и „не могат да се ползват от правото да искат обезпечение на гражданския иск по чл.87, ал.1 от НПК“ (стр.втора, определение). Приел е също, че след като не са граждански ищци „нямат и правото по чл.87, ал.1 от НПК да обжалват актовете на съда по наказателното дело, накърняващи права и законни интереси на граждански ищец“, поради което оставил без разглеждане, като недопустима, подадената частна жалба очевидно считайки, че правото да се атакува отменено обезпечение на бъдещ иск в наказателния процес е с правна уредба в чл.87, ал.1 от НПК. По допустимостта на частната касационна жалба. Същата е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане частна въззивна жалба срещу определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск. В контекста на очертания предмет на настоящото производство ВКС намира за наложително да посочи следните принципни положения относно процесуалния ред за разглеждане на искане за допускане на обезпечение на бъдещ граждански иск в наказателния процес и съответно искане за отмяна на допуснато обезпечение. Нормата на чл.73, ал.2 от НПК недвусмислено регламентира субсидиарната приложимост на ГПК и предвидения в него процесуален ред при произнасяне по направено от пострадалия ( или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице) в досъдебното производство искане за вземане на мерки за обезпечаване на бъдещ иск. Тоест, вземането на мерки за обезпечение на бъдещ граждански иск в наказателното производство без съмнение се извършва по реда на ГПК, който ред, с оглед липсата на изрична уредба в НПК за отмяна (пълна или частична) на наложеното обезпечение, намира субсидиарно приложение и при разрешаване на въпросите с отмяна на допуснато обезпечение. В тази връзка, съгласно даденото с ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2010 г., задължително тълкуване, определенията на съда по обезпечение на иска - чл.390, ал.1 и чл.396, ал.1 от ГПК, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки - чл.402, ал.2 от ГПК подлежат само на двуинстанционно разглеждане. Съобразно конкретния казус, предвиденото в чл.396, ал.2 от ГПК изключение в случая е неотносимо, доколкото по делото не се касае за допуснато от въззивен съд обезпечение, отказано от първостепенния съд. В настоящия случай въззивният съд е отказал да разгледа жалбата по същество, поради което двуинстанционно разглеждане на спора не е проведено. С постановеното определение съдът е преградил по - нататъшното развитие на делото. Ето защо и съгласно чл.274, ал.1,т.1 от ГПК, като постановено от апелативен съд, определението на САС подлежи на касационна проверка. Частната жалба е подадена в предвидения седмодневен срок (съобщението е получено на 10.11.2025 г, а жалбата е подадена на 14.11.2025 г.) и предвид изложените съображения е допустима за разглеждане в настоящото касационно производство. Необходимо е обаче да се уточни, че допустима за разглеждане е частната жалба подадена от О. и И. П., в чиято полза е допуснато обезпечението отменено от СГС и атакувано с частната жалба пред САС, чието определение е предмет на настоящия касационен контрол. В полза на М.Й. в наказателното производство не е допускано обезпечение на бъдещ иск, поради което и същата не е засегната страна от действията по отмяната на обезпечението и неговото обжалване. Спецификата на производството и неговия предмет предопределят и възможните страни, активно легитимирани за участие. Следователно, настоящият обхват на дължимия касационен контрол е очертан от надлежно сезиране, реализирано само от подадената от О. и И. П. жалба. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. САС незаконосъобразно е отказал да се произнесе и да разгледа по същество подадената частна жалба срещу определението на СГС, с което е отменено допуснатото в полза на И. и О. П. обезпечение на бъдещ иск в наказателното производство. Както вече се посочи, по - горе вземането на мерки за обезпечение на бъдещ граждански иск в наказателното производство и тяхната отмяна се извършва по реда на ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл.73 от НПК. Допълнителни аргументи в тази посока се съдържат в т.5 от ТР № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. на ОСНК, посветено на спорните въпроси при вземане на мерки за обезпечение на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата. Независимо, че в уредбата на чл.72 и чл.73 от НПК е залегнало различно основание за предвидената възможност относно вземането на обезпечителни мерки, с оглед тяхната идентичност от процесуална гледна точка – касае се за обезпечение, което в наказателния процес се взема и контролира по правилата на ГПК, то и няма каквото и да е основание да се пренебрегнат задължителните указания, дадени в т.5 от посоченото ТР №2/11.10.2012г., съгласно които: „ Определенията, постановени от първоинстанционните съдилища по реда на чл.72, ал. 1 от НПК подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК, като основанието за образуване на въззивното производство е чл. 72 от НПК във вр. с чл. 389 - 403 от ГПК. Съгласно чл.402, ал.2 от ГПК: „Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.“ Приложимостта на процесуалните норми, предвидени в ГПК предопределя и активно легитимираните лица, които могат да искат отмяна на обезпечението, респективно тези, които са носители на правото да атакуват отмяната.Нормата на чл.402, ал.2 от ГПК ясно сочи, че определението, с което е допусната отмяна на обезпечението, подлежи на обжалване с частна жалба и няма как активно легитимирани да го сторят да не са лицата, в чийто интерес е било допуснато обезпечението. Апелативният съд всъщност не е обсъждал дали се касае за обжалване на отмяна на допуснато обезпечение, а е разсъждавал на плоскостта на процесуалното качество на обжалващите, които съгласно цитираните по - горе съображения от контролираното определение не разполагали с правата на граждански ищци, предвидени в чл.87 от НПК. Доводите на контролирания съд, основани върху правата на гражданските ищци са неотносими, понеже са в напълно различен аспект от действителния предмет на правния спор. САС е допуснал смесване на процедури и основания, което е довело и до незаконосъобразния отказ от произнасяне по подадената жалба, съобразно нейният действителен предмет. В случая е атакувана постановена от първостепенния съд отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ граждански иск в наказателния процес, по която жалба, с оглед изложените по-горе съображения и съгласно чл.402, ал.2 от ГПК, САС е дължал произнасяне.Ето защо и определението, с което е оставена без разглеждане подадената от посочените две лица частна въззивна жалба и е било прекратено производството по делото, следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за произнасяне по същество. По тези съображения и на основание чл.73, ал.1 от НПК във връзка с чл. 402 от ГПК и чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 от ГПК, ВКС трето наказателно отделение,