Определение № 3210 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1644/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „БУЛТРАВЕЛ“ ООД чрез управителят В. Василев срещу Определение № 24390/21.11.2024 год. по адм. дело № 9833/2024 год. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ за назначаване на комисия, назначаване на работна група и предприемане на проверка за наличие на природна забележителност – пясъчни дюни в рамките на имоти собственост на дружеството обективиран в писмо с изх. № 70-00-339 от 08.07.2024 год. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Становище от ответникът по частната жалба не е постъпило. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на „БУЛТРАВЕЛ“ ООД срещу мълчалив отказ за назначаване на комисия, назначаване на работна група и предприемане на проверка за наличие на природна забележителност – пясъчни дюни в рамките на имоти собственост на дружеството обективиран в писмо с изх. № 70-00-339 от 08.07.2024 год. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Определението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Обосновани са изводите на административния съд, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ, както и че писмо изх. № 70-00-339 от 08.07.2024 год. няма белезите на административен акт. Мълчалив отказ е налице, когато в определени законови хипотези административният орган е длъжен да се произнесе. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая за зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството не съществува задължение за свикване на работна група или комисия за установяване на исканите от жалбоподателя обстоятелства. От друга страна писмото от 08.07.2024 год. няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото има информативен характер, представлява кореспонденция между субектите и не подлежи на съдебен контрол само по себе си. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, за правилен, което представлява и отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производство по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. Приемайки отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и прекратявайки производството по делото, административният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,