Определение № 192 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 647/2011 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по постъпила молба с вх. № 9351/18.05.2011 г. от Д. Х. Х. - А. от [населено място], с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлата в сила заповед за изпълнение от 02.03.2010 г. по гр. д. № 766/2010 г. на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І-во отделение в настоящия си състав, съобразно изискването на чл. 307, ал. 1 ГПК, като направи преценка за наличието на законовите предпоставки, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С оглед данните по делото, Върховният касационен съд, състав на първо отделение приема, че молбата за отмяна не следва да бъде разглеждана по същество, тъй като актът, който се атакува с нея не подлежи на отмяна. На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, и то, когато неправилността се състои в изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини, т. е. на тези съдебни актове, с които се дава окончателно разрешение на въпросите, свързани със съществуването или несъществуването на спорното право. По реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК / отм./. В случая, заповедта е влязла в сила след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК, тъй като молителката не е възразила срещу издадената заповед за изпълнение. Аргументите в молбата за отмяна на молителката за приключило производство пред въззивния съд по повод молба за отмяна на заповедта на основанията, предвидени в чл. 423, ал. 1 ГПК и за невъзможност да защити по друг ред правата си, са неотносими в това съдебно производство, тъй като принципът за отмяна на влязъл в сила гражданскоправен съдебен акт е основан на разделението, съобразно вида и характера на съдебния акт и разрешаваните от него правни въпроси, и формирана сила на пресъдено нещо по материалноправния спор. В случая, действително производството по чл. 423, ал. 1 ГПК е извънинстанционно и е насочено към отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение, но актът по чл. 423 ГПК, не е от категорията на прекратителните определения и доколкото само по отношение на тези определения извън определенията за възлагане на публичната продан е допустим извънинстанционният способ за отмяната им, очевидно не е налице основание за допускане до разглеждане на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. След като молителката е използвала предоставена й от закона правна възможност по чл. 423, ал. 1 ГПК и е изложила своите доводи за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, и по въведените оплаквания е налице произнасяне със съдебен акт - определение № 2205/14.02.2011 г., предвид окончателния му характер, последващ контрол не е възможен, в това число и извънинстанционен по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение