Определение № 182 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5144/2014 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Делото е изпратено от Карловски районен съд с определение от 7.05.2015г. по гр.д.№ 158/12г. във връзка с постъпила е молба от ищцата по посоченото дело Д. В. П. /която е касатор по гр.д.№ 5144/14г.на ВКС/, съдържаща искане за изменение на постановеното определение № 105 от 24.03.15г., с което са присъдени в нейна тежест направените от противната страна разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. Тези разноски са присъдени на основание чл.78 ал.3 от ГПК, след като ВКС не е допуснал касационно обжалване по подадената от Д. В. П. касационна жалба. За искането за присъждането им касаторката е била уведомена и въпреки предоставената й възможност, не е взела становище и не е направила възражение за прекомерност. Молбата си за изменение, молителката аргументира с липса на средства /твърди, че живее с пенсия от 250лв./ и предстояща операция. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за неоснователна поради следното: Липсата на достатъчно средства за заплащане, съгласно чл.83 ал.2 от ГПК е основание за освобождаване на страната от внасяне на такси и разноски по производството по делото. След приключването му обаче, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, при отхвърляне на иска, ищецът дължи на ответника заплащане на направените разноски и няма предвиден ред за освобождаване от това задължение. Наличието на предпоставките по чл.78 ал.3 от ГПК изключва основателността на искането на молителката за изменение на постановения акт в частта за разноските. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение