Определение № 3426 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1912/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Калифея“ АД, чрез адв. Н. Славов като процесуален представител, против определение № 9770 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2450/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Наведени са оплаквания за неправилност на определението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на съда, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ предвид доказателствата, установяващи право на собственост на дружеството върху ПИ 77270.504.5052 по КККР на гр. Хисаря, за електрозахранването на който е издадено процесното разрешение за стоеж, както и върху трафопост ТП „Трудещи селяни“, засегнат от разрешеното строителство. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател е предявил и молба с искане за спиране на осн. чл.154а, ал.1, т.4 АПК, на производството по адм. дело № 2450/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 17390/2025 г. на Районен съд – Пловдив, образувано по иск, предявен от „Калифея“ АД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, за осъждане на последното да преустанови всякакво използване за захранване на трети лица с мощности от трафопост (съоръжение и сграда) ТП „Трудещи селяни“, представляващ сграда с идентификатор 77270.504.1054.2 по КККР на гр. Хисаря. Ответникът - главен архитект на община Хисаря, чрез пълномощника си адв. Ц. Солакова, с представен писмен отговор, поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна, по следните съображения: С оспореното определение, Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на „Калифея“ АД против Разрешение за строеж /РС/ № 47/08.05.2025 г. на главния архитект на община Хисаря, с което на осн. чл.148, ал.1, 2 и 4 и чл.142, ал.6, т.2 ЗУТ се разрешава на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и Община Хисаря, изграждане на обект: Външно кабелно електрозахранване 1кV от ново КРШ присъединено, чрез разкъсване на съществуваща кабелна линия 1кV между ТНН на ТП „Трудещи селяни“ и електромерно табло тип ТЕПО монтирано пред ПИ с идентификатор 77270.504.1033 и изграждане на нова кабелна линия 1кV от ново КРШ до електромерно табло тип ТЕПО пред ПИ с идентификатор 77270.504.5052 по КККР на гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив, с местонахождение: по улица с о.т. 184б-183-181 /ПИ с идентификатор 77270.504.9545/, до достигане на ново ТЕПО, монтирано пред ПИ с идентификатор 77270.504.5052 по КККР на гр. Хисаря, и е прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорващото дружество няма качеството на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, с право на жалба срещу издаденото РС, тъй като не е възложител, нито е собственик на имотите, през които ще премине трасето на кабела, а собственият на жалбоподателя поземлен имот 77270.504.5052 не е засегнат от разрешения нов строеж. Сочи се неприложимост и на останалите хипотези по чл.149, ал.2, т.2-т.4 ЗУТ с оглед вида на строежа. С горните мотиви, съдът е обосновал извод за недопустимост на жалбата и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК - липса на правен интерес. Обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение и на материалния закон. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Мотивите на административния съд в изложения смисъл са правилни, вкл. и в частта с която е отречена приложимостта на хипотезите по чл. 149, ал.2, т.2 - т.4 ЗУТ, а преценката за допустимост на предявената от „Калифея“ АД жалба е ограничена до хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, очертаваща кръга на заинтересованите лица, легитимирани да оспорват разрешение за строеж, в случаите на нов строеж, от която категория е процесният, разрешен с оспорения административен акт. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересовани лица са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. В конкретния случай, жалбоподателят свързва правния интерес от оспорване на разрешението за строеж с правото си на собственост по отношение на ПИ 77270.504.5052, както и на трафопост ТП „Трудещи селяни“. Собствеността върху посочения ПИ, установена с доказателствата по делото, обаче не обосновава допустимост на жалбата, както правилно е приел административният съд, тъй като имотът на оспорващия не е предмет на разрешеното строителство и не е засегнат от същото. Видно от приложения технически проект и обяснителната записка, трасето на кабела преминава по улица с о.т. 184б-183-181 /ПИ с идентификатор 77270.504.9545/ и достига до електромерно табло, монтирано пред ПИ с идентификатор 77270.504.5052 – собственост на оспорващото дружество. Доказателства за засягане на имота не са представени, а фактът, че външното кабелно електрозахранване е разрешено с оглед присъединяването към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на обект, разположен в ПИ 77270.504.5052, не легитимира жалбоподателя като заинтересовано лице по см. на чл.149, ал.2 ЗУТ. Оспореното прекратително определение в тази част е правилно. От друга страна, съдът е отрекъл правото на жалба на „Калифея“ АД, обосновано със собствеността върху трафопост ТП „Трудещи селяни“, без да изясни и установи всички релевантни факти, въз основа на които да прецени дали жалбоподателят като собственик, е засегнат от разрешеното строителство. Видно е, че правата си върху трафопост ТП „Трудещи селяни“, дружеството установява с приложените: Акт за държавна собственост № 959/1991 г. на дворно място с площ 60210 кв.м. и сгради, вкл. трафопост в кв. 36 на гр. Хисаря, парцел – Балнеосанаториум на трудещи се селяни; заповед № РД-06-132/09.05.1994г. на кмета на община Хисар за отписване от актовите книга за държавните имоти на имота по АДС № 959/1991 г. в полза на Централен кооперативен съюз; учредителен протокол от 02.11.2000г. за учредяване на „Специализирана болница за рехабилитация Калифея“ АД /правоприемник на която е „Калифея“ АД/, в активите на което като непарична вноска от страна на акционера Централен кооперативен съюз е включен недвижимия имот по АДС № 959/1991 г., включително и трафопост със застроена площ от 34 кв.м., представляващ сграда с идентификатор 77270.504.1054.2 по КККР на гр. Хисаря, видно от скица № 15-3291924, издадена от АГКК. Според данните в процесното РС, изграждането на обекта - външно кабелно електрозахранване 1кV от ново КРШ присъединено, е чрез разкъсване на съществуваща кабелна линия 1кV между ТНН на ТП „Трудещи селяни“ и електромерно табло тип ТЕПО монтирано пред ПИ с идентификатор 77270.504.1033. Противно на констатациите в оспореното определение, от описанието на разрешения строеж и от документите към преписката не може да се установи по безспорен и категоричен начин дали при реализиране на строителството ще се засегне трафопоста ТП „Трудещи селяни“ - собственост на жалбоподателя, което сочи на необходимост от назначаване на съдебно-техническа експертиза, както основателно се поддържа в частната жалба. Изводът на съда за липса на правен интерес от оспорването, формиран без да бъде доказано посоченото обстоятелство, е незаконосъобразен и необоснован. Дължима е отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Административният съд следва да допусне исканата от жалбоподателя експертиза която да установи какви са предвижданията за електрозахранване на новото КРШ, дали от мрежата на електроразпределителното дружество или от трафопоста „Трудещи селяни“ чрез разкъсване на съществуваща кабелна линия между последния и електромерно табло пред ПИ с идентификатор 77270.504.1033. В зависимост от събраните доказателства съдът следва да направи извод дали се засяга и по какъв начин собствеността на жалбоподателя, респ. дали за него е налице правен интерес от оспорване на процесното РС. При положителен отговор на последния въпрос, следва да се преценят и останалите доводи в жалбата, относими към съществото на спора. Като не е събрал посочените доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в резултат на това и изводите му за недопустимост на жалбата са материално незаконосъобразни, обуславящи неправилност на обжалваното определение. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, включително за преценка допустимостта на оспорването след установяване на всички релевантни факти. С оглед изхода по жалбата и връщането на делото на първоинстанционния съд, последният следва да се произнесе по претенцията за разноски на ответника, както и по предявеното от жалбоподателя искане за спиране на осн. чл.154а, ал.1, т.4 АПК, на производството по адм. дело № 2450/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 17390/2025 г. на Районен съд – Пловдив. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение