Определение № 374 от 02.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2010 г.

Постъпила е частна жалба, вх.№2296/24.02.2015 г., от [фирма], против определение №406/01.12.2014 г. по настоящото дело, с която се иска разглеждане на частната жалба и отмяна на атакуваното определение за сумата 1570 лева. Освен това се иска и връщане на сумата 1600 лева също дадена като обезпечение по настоящото дело. С определение №111/31.3.2015 г. производството по настоящото дело е спряно, поради наличие на тълк.д.№6/2014 г. на ВКС ОСГТК, по поставен въпрос/трети/, а именно “Подлежи ли на обжалване определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми и от кой момент настъпва изискуемостта на вземането за тяхното връщане ?” По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне на ОСГТК – решение №6/2014 г. от 23.10.2015 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Депозираното заявление следва да се тълкува като искане за изменение на определението от 01.12.2014 г., тъй като в разясненията по т.3 от тълкувателното решение е прието, че актът по чл.282, ал.ал.4 и 5 ГПК не подлежи на обжалване, но може да бъде изменен. В процесния случай е налице опущение при постановяването на определението. Не е съобразено, че искането за връщане на процесната сума е направено още през 2011 г. – молба, вх.№7709/26.8.2011 г., а впоследствие това искане е потвърдено с молба, вх.№2808/21.3.2014 г. Поради това определение №406/01.12.2014 г. следва да бъде изменено, в смисъл, че на молителя [фирма] следва да се върне сумата 1570 лева. Относно сумата 1600 лева искането също е направено своевременно с молбата от 26.8.2011 г. и при неоспорване от страна на ищцата – ответница по молбата, тази сума също следва да се възстанови на молителя. Водим от изложените съображения и на основание чл.230 и чл.282, ал.ал.4 и 5 ГПК, Върховният касационен съд, ІV