Решение № 57 от 07.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 363/2009 г.

Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 504 на 05.11.2008 г. по в.гр.д. № 588/2008 г., с което е оставено в сила решение № 338 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 765/2006 г. на Смолянския районен съд за уважаване на иск по чл.108 ЗС за нива с площ от 2.314 дка в местността „Л”, представляваща имот № 0* по картата на землището на гр. С.. Недоволни от въззивното решение са касаторите /ответници по спора/ А. С. Б. ЕГН ********** и И. С. Б. ЕГН **********, двамата от гр. С., представлявани от адвокат Б от АК-Смолян, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното: Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено. Съгласно чл. 285, ал.1 във връзка с чл. 284, ал. 3, т.1 и чл. 286 ГПК проверката на редовността на касационната жалба е възложена на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение