Решение № 10415 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2012 г.

Решение № 10415 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Туинс - Рухан Мехмед", с. Скална глава, обл. Кърджали, против решение № 1579 от 04.07.2012 г. по адм. дело № 1889 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 091000479 от 28.05.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Офис Кърджали, потвърден с решение № 600 от 06.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 6 885, 50 лв. и лихви - 4 603, 55 лв.; за 2005 г. в размер на 735, 75 лв. и лихви - 408, 20 лв.; за 2006 г. в размер на 3 783, 30 лв. и лихви 1 614, 33 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 445, 56 лв. и лихви - 936, 54 лв. и едноличният търговец е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 900, 05 лв. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението. В писмени бележки и в открито съдебно заседание надлежно упълномощен адв. Сабри Хюсеин иска отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йонка Бъчварова оспорва касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, с който на ЕТ "Туинс - Рухан Мехмед" са определени дължими суми за пряк данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2003, 2004, 2005 и 2006 години и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 в посочени размери, ведно с лихви. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, изготвените СТЕ и ССЕ, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод за правилно и законосъобразно определени с оспорения РА допълнително данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ. Съдът е приел, че е правилно преценката на административния орган за наличие на данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, както и такива по т. 7 от същия текст, а именно: налице са данни за укрити приходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово му състояние за ревизирания период, поради което правилно данъчната основа за облагане с пряк данък за годините от 2003 до 2007, е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно. Установено е, че през ревизираните периоди жалбоподателят е осъществявал дейност като едноличен търговец, регистриран с фирма "Туинс - Рухан Мехмед" и осъществявал производство и търговия на облекло; търговия с хранителни стоки и ресторантьорство. Установено е също, че Рухан Али е семеен и органите по приходите са изискали данни за придобитите доходи от съпругата - Фатме Юсуф Али, като са приели, че придобитите от нея доходи от трудови правоотношения едва биха покрили разходите й за издръжка на живот. При ревизия на лицето са извършени насрещни проверки на доставчиците му, от които е установено, че някои от издадените фактури на фирмата за доставка на стоки, не са намерили отражение в счетоводните регистри на ЕТ. Съответно, не е отчетена от предприятието на лицето и последващата продажба на стоките по тези фактури. Предвид това, ревизиращият екип е приел, че са налице данни за укрити приходи от страна на ЕТ "Туинс -Рухан Мехмед", определена на база приетата печалба при реализиране на последваща продажба на неосчетоводените стоки. Касаторът оспорва тези констатации като неправилни и незаконосъобразни, като твърди, че от данните по делото не се установяват реални стопански операции по повод закупуването на стоките. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния административен съд, че са налице укрити доходи от реализацията на тези стоки, като правилни и обосновани. Съдът правилно е приел, че всички фактури са отразени в дневниците за продажби, в справка-декларации и в счетоводствата на доставчиците "Кавен орбико" ООД, "Аксон - България" ООД, "Флорина - България" АД, "Хлебозавод Тимс " ЕООД, "Салко" ЕООД и ЕТ "Марио-73-Мариян Стоянов", доставките са плащани в брой и стоките са транспортирани до обектите за продажба с транспортни средства и за сметка на доставчиците, продажбите са осчетоводени от доставчиците, като не са установени излишъци у жалбоподателя. В този смисъл правилно ревизиращите органи са определили данъчните основи по години, като са приели механизъм и ред на определяне на основата за облагане чрез съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи. Друго основание за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е установени разходи за периода, които надхвърлят приходите на ревизирания субект. От данните по делото е установено, че семейството е извършвало разходи за строеж на недвижим имот, съгласно разрешително за строеж от 09.07.2004 г. Органите по приходите са възложили експертиза за установяване на стойността на сградата и впоследствие извършените довършителни работи. По представеното заключение от лицензиран оценител на имоти е определена пазарна цена на недвижимия имот общо - 197 164 лв., в това число, СМР до 31.12.2004 г. - 95 106 лв., до 31.12.2005 г. - 7 332 лв. и до 31.12.2006 г. - 94 726 лв. Ревизиращите органи са приели, че лицето не е доказало, че разполага с парични средства, с които да започне СМР през 2004 г. и да го осъществи впоследствие. Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока неправилна оценка на мансардния етаж от сградата, по която са извършени СМР. Съдът е обсъдил приетата по делото СТЕ изготвена от вещото лице Таня Бачовска, но не я кредитирал, тъй като в голяма част се основава на твърдения на касатора, въз основа на които е прието, че довършителните работи на мансардата са извършени през 2005 г. От нея не може със сигурност да се установи, че през 2006 г. са извършени СМР, докато в изготвената по време на ревизията експертиза е прието, че довършителните работи на мансардата са извършени през 2006 г., като вещото лице се позовава на строителни книжа, а именно акт № 15, който е от 20.05.2006 г. Този документ, установяващ етапа на завършеност на сградата, е основание за остойностяване на довършителни СМР и за 2006 г. с експертизата приета в хода на ревизията, а не до края на 2005 г., както е остойностяването по експертизата приета в хода на съдебното производство. Правилни са изводите на административния съд относно това, че не са оборени констатациите на органите на приходната администрация за разполагаемите парични средства за извършване на процесните СМР, тъй като за периода 2003 г. - 2007 г. касаторът е декларирал като финансов резултат загуба в общ размер на 116 778, 41 лв., през 2004 г. е получил заем в общ размер от 45 000 лв., а в същото време за периода 2004 г. - 2006 г. изгражда сграда на стойност 197 164 лв. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на непризнаването на заеми от физически лица от страна на административния орган и съда. Правилно административният съд е приел, че липсват убедителни доказателства относно произхода на средствата на всяко едно от лицата, извършили дарение или заем. Касаторът не е оборил извода за липсата на доходи у всяко едно от тях, както и констатираните противоречия при някои от лицата, дали тези пари са дадени като дарение или в заем, установени в двете ревизии. Съмнение относно автентичността на договорите за заем буди фактът, че те са представени при повторната, а не в първоначалната ревизия. Правилно съдът е посочил, че получаването на заем на стойност над 5 000 лв. задължително следва да се доказва с писмени доказателства, като такива в случая не са установени в хода на административното и съдебно производство. Отделно, твърденията за дадени средства от роднини на жалбоподателя, са преценявани и от гледна точка на "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК, в хипотезата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил два договора за банкови кредити от 18.12.2006 г. - 5 000 лв. и от 20.11.2007 г. - 100 000 лв. Ревизиращите органи са извършили съпоставка на извършените разходи и получените приходи, като са взели предвид отпуснатият заем от "Райфайзенбанк" АД, както и погасеният предсрочно кредит в "Прокредит банк" АД, което като констатация е прието и в заключението на ССЕ, но неправилно вещото лице е определяло основата за облагане, включвайки и сумите по непризнатите заеми от физически лица. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал приетата в хода на съдебното производство ССЕ, тъй като е формирала база за облагане, при приети фактически основания, различни от констатациите в РА, които не са оборени в хода на оспорване на РА по реда на насрещното доказване. Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация - Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в размер на 900,05 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение