Определение № 412 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 415/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 508999 от 08.11.2022 г., подадена от К. С. А. чрез адвокат А. Н., която е насочена срещу Определение № 50172 от 18.10.2022 г. по гр.д.№ 3592/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 54 от 26.05.2022 г. в частта на разноските, чрез осъждане на Застрахователна компания „Лев Инс” АД да заплати на ЧСИ К. С. А. сума в размер на 2 881,94 лв. – дължима по сметка на ВКС държавна такса по уважен обратен иск. Препис от частната жалба е връчен на ответната страна – ЗК „Лев Инс” АД. Не е постъпил отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: В производството по гр.д.№ 3592/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. е постановено Решение № 54 от 26.05.2022 г., с което ВКС се е произнесъл по главен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК, предявен от „Тони 2004” ЕООД срещу ЧСИ К. С. А., както и по предявен от ЧСИ А. срещу ЗК „Лев Инс” АД обратен иск по чл. 469, ал. 3 КЗ по застраховка „Професионална отговорност” и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители”. В частта за разноските ЧСИ А. е осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 2 881,94 лв., представляваща 4% държавна такса върху уважената част на иска й срещу ЗК „Лев инс” АД, тъй като по делото няма данни такава да е внесена към момента на предявяването му или в по-късен момент. С молба вх.№ 5012 от 09.06.2022 г. ЧСИ А. е поискала както допълване, така и изменение на Решение № 54 от 26.05.2022 г. Последвало е постановяването на Решение № 127 от 14.07.2022 г., с което Решение № 54 от 26.05.2022 г. по гр.д.№ 3592/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. е допълнено на основание чл. 250 ГПК (ЗК „Лев Инс” АД е осъдено да заплати на основание чл. 469, ал. 3 КЗ на ЧСИ А., по предявения иск по чл. 219, ал. 3 ГПК, сума в размер на 9 135,01 лв., представляваща присъдени в полза на ищеца по първоначалния иск „Тони 2004” ЕООД разноски по делото, след като ЧСИ К. С. А. заплати тази сума на „Тони 2004” ЕООД). Молбата за изменение на Решение № 54 от 26.05.2022 г. в частта на разноските чрез осъждане на ЗК „Лев Инс” АД да заплати на ЧСИ А. сумата 2 881,94 лв. (държавна такса по уважен обратен иск) е оставена без уважение по съображения, че липсват доказателства ЧСИ А. да е направила тези разноски. С молба вх. № 6419 от 27.07.2022 г., подадена по пощата на 26.07.2022 г., ЧСИ А. отново е поискала по реда на чл. 248 ГПК да й бъде присъдена сумата 2 881,94 лв., като е представила доказателство (платежно нареждане № 165377373), че на 24.06.2022 г. е извършено плащане по сметка на ВКС. Платежното нареждане представлява приложение към молба вх.№ 261494 от 27.06.2022 г. (към който момент делото вече е било постъпило във ВКС след изискването му на 09.06.2022 г.), адресирана до ОС – Хасково, която ЧСИ А. е подала в отговор на уведомление за доброволно изпълнение по чл. 182 ДОПК. С Определение № 50172 от 18.10.2022 г., в обжалваната негова част, молбата по чл. 248 ГПК за присъждане на сумата 2 881,94 лв. в тежест на „Лев Инс” АД е оставена без разглеждане по съображения, че искането касае допълване на основното решение по делото (№ 54 от 26.05.2022 г.) и е подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално недопустима. С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като молбата по чл. 248 ГПК не е подадена извън срока. В мотивите на Решение № 127 от 14.07.2022 г. ВКС е приел, че ЧСИ А. не е заплатила дължимата по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 881,94 лв., но видно от преписите на молбата с вх.№ 261494 от 27.06.2022 г. и платежното нареждане № 165377373 от 24.06.2022 г., таксата е внесена изцяло на 24.06.2022 г. Намира, че молбата от 09.06.2022 г. се подкрепя от доказателствата, намиращи се в кориците на делото, поради което Определение № 50172 от 18.10.2022 г. следва да бъде отменено в обжалваната част. Отправено е искане настоящият състав да постанови друго, с което да уважи молбата по чл. 248 ГПК, като „Лев Инс” АД бъде осъдена да заплати на ЧСИ А. сумата 2 881,94 лв. Застъпеното в частната жалба становище е неоснователно. С обжалваното Определение № 50172 от 18.10.2022 г. съдът се е произнесъл в отговор на сезирането с молба вх. № 6419 от 27.07.2022 г. В частта й, касаеща сумата 2 881,94 лв., молбата представлява искане за изменението именно на Решение № 54 от 26.05.2022 г., с което проблемът за дължимостта и отговорността за заплащането на тази сума е разгледан за първи път. Ето защо срокът за отправяне на искане за изменение на произнасянето по въпросите кой, на какво основание и в какъв размер следва да понесе отговорността за заплащането на държавна такса върху уважената част на обратния иск е започнал да тече на 26.05.2022 г. и на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ГПК е изтекъл на 26.06.2022 г. Молбата с вх. № 6419 от 27.07.2022 г. е подадена повече от месец след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което разглеждането й е процесуално недопустимо. Изложените с частната жалба доводи се основават на обстоятелства, които са ирелевантни към преценката за спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Искане за изменението на Решение № 54 от 26.05.2022 г. е направено с молбата с вх.№ 5012 от 09.06.2022 г. и по нея ВКС се е произнесъл по същество с Решение № 127 от 14.07.2022 г. (което в тази му част има характер на определение). По силата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК това произнасяне е окончателно. Доводът, че сумата 2 881,94 лв. е заплатена от жалбоподателката на 24.06.2022 г., сочи на несъответствие между приетото от ВКС с Решение № 127 от 14.07.2022 г. и обективната действителност, т.е. касае правилността на Решение № 127. Настоящото производство обаче няма за предмет извършването на проверка за правилността на окончателното Решение № 127 от 14.07.2022 г., поради което заявените в тази връзка твърдения (за извършване на плащането преди 26.06.2022 г. и за представяне на документа пред съд) не могат да бъдат обсъждани и въз основа на тях не могат да се формират никакви изводи досежно правилността на Определение № 50172 от 18.10.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение