Определение № 9359 от 06.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7541/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. А. Д. от [населено място], общ. Харманли и Т. А. З. от гр. Харманли срещу Определение № 2717 от 03.07.2024 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 409/2024 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на В. А. Д. и Т. А. З. за спиране на изпълнението на заповед за премахване на паянтов дървен навес, инкорпорирана в Писмо изх. № ОХ-05-933/04.04.2024 г. на кмета на Община Харманли. Частните жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и искат същото да бъде отменено, а по същество да бъде спряно изпълнението на обжалвания административен акт. Ответникът – кметът на Община Харманли, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Хасково отхвърля искането на В. А. Д. и Т. А. З. за спиране на изпълнението на заповед за премахване на паянтов дървен навес, инкорпорирана в Писмо изх. № ОХ-05-933/04.04.2024 г. на кмета на Община Харманли. Съдът приема, че е сезиран с жалба срещу заповед, издадена на основание чл. 195 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) от кмета на Общината за премахване на паянтов дървен навес, собственост на жалбоподателите. За да постанови този резултат съдът прима, че предварително изпълнение на обжалвания административен акт е допуснато по силата на закон съгласно чл. 217, ал.1, т. 9 ЗУТ, но същото може да бъде спряно от съда съгласно чл. 217, ал.2 ЗУТ. Съдът приема още, че в производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ не са предвидени основния, при които съдът спира изпълнението на акта, поради което са приложими тези по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК и в тежест на искателя е да докаже настъпването на значителна или трудно поправима вреда въз основа на нови обстоятелства. Счита, че не са доказани нови факти и обстоятелства, които да обосновават настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварително изпълнение на акта, поради няма основания за спирането му. Определението е правилно и съответно на доказателствата по дело и закона. Правилен е изводът на съда, че основанията за спиране на допуснатото по закона предварително изпълнение на заповеди, издадени на основание чл. 195 ЗУТ са очертани в чл. 166, ал.4 вр. чл. ал.2 АПК. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателите не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Посочената разпоредба сочи, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Изискването на чл.166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, какъвто е настоящият случай. Законодателят презумира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, допускайки предварително изпълнение на всички заповеди, издадени на основание чл. 195 и 196 ЗУТ. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт с разпореждане. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за жалбоподателите, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. Нещо повече, такива дори не са посочени в първоначалното искане. В последното единство е отбелязано, че функционалното предназначение на обекта за премахване – селскостопански навес, ще причини на оспорващите значителна и трудно поправима вреда, без същата е определена като имуществена, неимуществена, в какъв размер е, защо същият се счита за значителен или защо вредата е трудно поправима. Съдът при преценка на искането е обвързан изцяло с обективните параметри на искането и доказателствата за тях. В случая няма нито дефиниране на вредата, нито доказателства за обективните й параметри, характеризиращия я като значителна и/или трудно поправима. Не са налице и нови обстоятелства свързани с изпълнението на акта и сочената вреда, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането. Посоченото в частната жалба, че навесът се използва ежедневно, за съхранение на дърва и премахването му ще затрудни обслужването на ежедневието на жалбоподателите са факти и обстоятелства, които са пряко свързани със самото изпълнение, поради което не могат да обосноват сами по себе би спирането му. Още повече, в случая не са представени доказателства дори за тези обстоятелства и твърдяната вреда. Правилен е и изводът на съда, че повторно изпратеното писмо, със същото съдържание като обжалваното, не представляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК. За пълното следва да се отбележи, че основанието, на което е издадено оспореното пред Административен съд – Хасково писмо, е преценка по съществото на спора, поради което е извън предмета на проверката по настоящото дело. Други конкретни нови факти и обстоятелства частните жалбоподатели не сочат, поради което искането им за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като недоказано и неоснователно, и съответно отхвърлено. С оглед на горното доводите на частните жалбоподатели за неправилност и необоснованост на обжалваното определение са неоснователни, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд