Определение № 3648 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Е. К. Ш. и А. К. Ш., чрез пълномощника им адв. А. С. Н., АК – Пловдив, за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 32 от 15. 02. 2023 г. по гр. д. № 27/2023 г. на ОС – Сливен и потвърденото с него решение № 862 от 7. 11. 2022 г. по гр. д. № 2138/2022 г. на РС – Сливен, с което е уважен предявеният срещу молителите иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че ищцата и ответница по молбата за отмяна Т. И. Г. е собственик, на основание саморъчно завещание от 20. 02. 2020 г., оставено от А. Г. Ш.-В., починала на 14. 10. 2021 г., обявено на 10. 12. 2021 г., на недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 63, 28 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № *** и с 2, 1875 % идеални части от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта. Твърди се, че е нарушено правото на участие на молителите в производството по делото, тъй като не са упълномощавали адвокат Р. В. Н., АК – Хасково, участвал в делото като техен процесуален представител, да ги представлява в исковото производство. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие № 647096 от 27. 06. 2022 г. и пълномощно от същата дата не са подписани от Е. К. Ш. и А. К. Ш.. Извършените от адв. Р. В. Н. действия от името на Е. Ш. и А. Ш. са извършени без знанието и съгласието на молителите. Същите са узнали за влезлите в сила решения на 18. 07. 2023 г., след получаване на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20238370400595 по описа на ЧСИ П. Г., образувано за принудително изпълнение на решението по чл. 108 ЗС. Искат допускане на съдебно-графическа експертиза със задача да установи дали представеният по делото договор за правна защита и съдействие № 647096 от 27. 06. 2022 г. и пълномощно от 27. 06. 2022 г. (л.37 от делото на РС) носят подписите на А. К. Ш. и Е. К. Ш.. Ответницата по молбата за отмяна Т. И. Г. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адв. Е. Х., с който изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че след като ответниците са получили препис от исковата молба, а единият от тях е бил уведомен и за насроченото за 04. 07. 2022 г. заседание, то същите са знаели за делото и представляването им от лице без представителна власт не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Подадена е срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение, постановено по иск по чл. 108 ЗС, и от легитимирана страна – молителите са обвързани, като ответници по иска, от силата на пресъдено нещо на неблагоприятното за тях съдебно решение. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – молбата за отмяна е подадена на 05. 10. 2023 г., а молителите са били уведомени за постановяване на решението по иска по чл. 108 ЗС на 18. 07. 2023 г., с получаване на поканата за доброволно изпълнение. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Доказателственото искане на молителите следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,