Определение № 911 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. С., срещу въззивно решение №5 от 21.01.2020 год. по гр. дело №590/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение №1117 от 07.10.2019 г. по гр. дело № 633/2019 г. на Пловдивския окръжен съд относно отхвърлянето на иска му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Въззивният съд е приел, че с постановление от 09.01.2015 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 258/2013 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Пловдив за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 НК за това, че на 09.12.2008 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице – кмет на община Куклен съзнателно е сключил неизгодна сделка – консултантски договор за предоставяне на консултантски услуги с „Анастасов“ ЕООД – Пловдив с предмет: извършване на всички необходими консултации и съдействие за изясняване на точното местонахождение и идентификация на всеки имот, включен в бъдещ въвод във владение на община Куклен в гори и земи от горския фонд с обща площ 22 420 дка, признати като собственост на общината с решение № 92/07.08.2006 г. на Пловдивския районен съд, каквато компетентност дружеството няма и която е от компетентността на ОСЗ – Пловдив и ДГС, регламентирани в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Правилника за приложението му, и от това е произлязла значителна вреда в размер на 36 000 лв. за община Куклен, която представлява, а на обвиняемия е определена мярка за неотклонение „Подписка“. По изготвения обвинителен акт е било образувано н.о.х.д. № 1633/ 2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, завършило с присъда № 20/ 10.02.2016 г., с която Д. К. С. е признат за виновен в извършване на посоченото престъпление и е осъден на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично, която да се изпълнява на адрес в [населено място], Пловдивска област, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Осъден е да заплати на община Куклен като граждански ищец обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на престъплението в размер на 36 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на гражданския иск – 18.09.2015 г. до окончателното изплащане, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив да заплати държавна такса в размер на 1 440 лв. Тази присъда е била отменена с решение № 208/03.08.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 301/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив. По новия обвинителен акт е било образувано н.о.х.д. № 1910/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, завършило с присъда № 110/ 21.11.2016 г., с която ищецът е признат в извършване на същото престъпление и е осъден на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Осъден е да заплати на община Куклен като граждански ищец обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на престъплението в размер на 36 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на гражданския иск – 18.09.2015 г. до окончателното й изплащане, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив. да заплати държавна такса в размер на 1 440 лв. С решение № 78/04.04.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 17/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първоинстанционната присъда е потвърдена, но с решение № 180/23.01.2018 г., постановено по к.н.о.х.д. № 571/2017 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІІ н.о., въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение № 84/26.03.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 60/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е потвърдена присъдата на Пловдивския окръжен съд, но с решение № 179/07.12.2018 г., постановено по н.д. № 617/2018 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІ н.о., това решение е отменено и ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК. Общата продължителност на наказателното производство срещу ищеца е 3 години и 11 месеца, като е започнало на 09.01.2015 год., когато за първи път му е повдигнато обвинение, и е приключило на 07.12.2018 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези.Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разгледващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай е безспорно установено, че на ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и възможност за лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, т.е. лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност, по което подсъдимият е оправдан. От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на обвиняемия, впоследствие подсъдим, действията в досъдебното производство са започнали от следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, ищецът неколкократно е привличан като обвиняем, като му е прецизирано обвинението, след събиране на всички доказателства делото е било внесено в Окръжен съд – Пловдив, постановена е присъда, с която подсъдимият е признат за виновен, впоследствие отменена от апелативния съд и делото е върнато на прокуратурата, изготвен е нов обвинителен акт, който отново е внесен в окръжния съд, по който е постановена присъда, признаваща С. за виновен. Тя е отменена от Върховния касационен съд и делото – върнато на въззивния съд за ново произнасяне, при това разглеждане отново е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, но с влязло в сила решение на Върховния касационен съд това решение е отменено и подсъдимият е оправдан, тъй като деянието е несъставомерно поради липса на осъществени от подсъдимия обективни и субективни признаци на престъплението. От друга страна прокурорите в Окръжна прокуратура – Пловдив са образували досъдебното производство и не са осъществили първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с твърдяното престъпление от ищеца, по изготвяне на законосъобразен обвинителен акт и извършване на необходимите процесуално-следствени действия, като при адекватни такива наказателното производство би могло да приключи в значително по-кратки срокове, поради което съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените против него искове. По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите М., С. и К., които отразяват техни преки и непосредствени впечатления. Според тях след като образували наказателно производство против ищеца, той бил унижаван и хулен, случилото се било отразено в медиите, бил отстранен от работа и трябвало да издържа три деца, които учели. ищецът бил кмет на община Куклен четири мандата, имал присъда за раздаване на средства на социално слаби, за което хората го наричали Робин Худ, както и бил съден за консултантски договор за връщане на гори, хората му имали доверие, защото бил работохолик и не вярвали, че той е злоупотребил със средства, за което бил съден, Имал три дъщери и без работа много трудно се препитавал, като бил осъден да заплати 36 000 лв., което го притеснявало, защото това били много пари. Против него били образувани две наказателни дела, едното от които за даване пари на ромите, а другото във връзка с възстановяване на горите, хората го харесвали, когато имали нужда, отивали при него и той им помагал, когато го обвинили, че дал пари по консултантски договор, хората се отдръпнали от ищеца, защото гръмките заглавия по вестниците за злоупотреба с обществени средства създавали недоверие. По време на наказателното производство. С. изпитвал финансови затруднения да издържа трите си деца, въпреки че имал квалификация и знаел немски език, не можел да си намери работа, защото хората се замисляли дали да наемат човек, против когото се води наказателно дело, а всичко това се отразило на психиката му. Видно от представените по делото писмени доказателства, ищецът има висше образование със специалност „Електронно приборостроене“ от Висше Техническо училище - Илменау, Германия. Бил е избран за кмет на община Куклен. през 2001 г., 2003 г., 2007 г. и 2011 г., има три дъщери. От свидетелство за съдимост на Районен съд – Пловдив от 12.02.2019 г. се установява, че ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда от 25.01.2016 г. по н.о.х.д. № 1259/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това, че в периода 03.04.2008 г. – 30.12.2009 г. в [населено място], Пловдивска област в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на община Куклен, при условията на продължавано престъпление е нарушил служебните си задължения, като се е разпоредил с парични средства от бюджета на общината с цел на набави на другиго имотна облага в полза на посочените в присъдата физически лица, общо в размер на 9 820 лв., и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за община Куклен от имуществен характер и такива, изразяващи се в създадени смущения в нормалното функциониране на общината, компрометиране на нейния авторитет и разколебаване доверието на гражданите, като е осъден на една година лишаване от свобода и е лишен от правото да заема обществена длъжност за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, като изтърпяването на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Фактът, че през голяма част от разглеждания период против ищеца е водено и друго наказателно производство /започнало в съдебната му фаза през 2013 г. и приключило на 06.12.2017 г./, завършило с влязла в сила осъдителна присъда, следва да бъде отчетен при преценката на претърпените от него неимуществени вреди и дължимото за тях обезщетение. С. е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване на посоченото тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и емоционален стрес, той бил притеснен от наказателното дело, отразено в медиите, живеел в сравнително малък град и повдигнатото му обвинение за злоупотреба с обществени средства в качеството му на кмет на общината станало известно на хората, част от тях, които преди това му вярвали и го харесвали, се отдръпнали от него и изпитвали недоверие, самият той се притеснявал от процеса и първата присъда, защото бил осъден да заплаща крупна сума, а всичко това се отразявало много негативно на психиката му. Описаното състояние на ищеца е нормална реакция, съответстващата на ситуацията от образуване на наказателно производство, продължило сравнително дълъг период от време, макар и този период да е оправдан от характера на обвинението, извършваните процесуално-следствени действия, постановените присъди и връщане на делото за ново разглеждане от фаза изготвяне на нов обвинителен акт, създаващи несигурност, като всички те са свързани с негативните преживявания от повдигнатото обвинение, отразили се неблагоприятно върху емоционалното и психическото му състояние. Описаните последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение за посочените престъпления и воденото против ищеца наказателно производство. Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки и познати, както и в обичайния му начин на живот, изживените негативни емоции и създадената несигурност в бъдещето поради възможното му осъждане, която заплаха е била реална с оглед тежестта на повдигнатото му обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, при съобразяване с характера на това обвинение, в т.ч. предвижданото за него наказание /лишаване от свобода от 1 г. до 6 г. и лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност/, факта, че обвинението е за извършено престъпление в качеството на длъжностно лице /кмет на община/, рефлектирало на авторитета му върху значителен брой хора, по-лекия характер на взетата мярка за неотклонение „Подписка“, които са се отразили върху психиката и ежедневния живот на С., продължителността на периода, през който спрямо него са извършвани действия и са постановявани актове, отразяващи се на правната му сфера /3 години и 11 месеца/, при отчитане и на другото наказателно производство в този период, завършило с влязла в сила осъдителна присъда, както и при вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е прието, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в размер на 5 000 лв. Този размер на обезщетението е достатъчен за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, като при определянето му са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на живот. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, [населено място], не е заявил становище. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се обезщетят изцяло претърпените неимуществени вреди, като се вземат предвид всички обстоятелства; какво е съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и длъжен ли е съдът да обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е ПП №4/68 г., ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №5 от 21.01.2020 год. по гр. дело №590/2019 г. на Пловдивския апелативен съд. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на обезщетението се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.