Определение № 245 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2756/2013 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК Постъпило е заявление от [фирма], [населено място] чрез адвокат Д. Г. съдържащо искане за връщане на сумата 23 504 лв. внесена с вносна бележка от 2.04.2013 г. като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С определение № 108/22.04.2013 г., постановено по настоящото дело на ВКС, ІІІ гр. отд., е спряно изпълнението на въззивно решение № 296 от 7.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 449/2012 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. И. И., на основание чл. 200, ал.1 КТ сумата 20 000 лв., обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука. С определение № 672 от 30.05.2013 г., постановено по настоящото дело не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. При тези данни, молбата за освобождаване на обезпечението е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.5 ГПК обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случая тези предпоставки не са налице. С недопускането на касационното обжалване, съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК, е влязло в сила въззивното решение, с което искът по чл.200, ал.1 КТ е бил уважен, т.е. този иск нито е отхвърлен, нито производството по него е прекратено. В молбата си за освобождаване на обезпечението молителят нито твърди, нито представя доказателства да е изпълнил задължението си към ищцата за заплащане на обезщетението в размер 20 000 лв. Поради това, нуждата от обезпечаването на това вземане на ищцата към молителя не е отпаднала. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.