Определение № 1213 от 15.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 476/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 553 от 11.01.2024 г., подадена от М. Г. К. от [населено място], чрез пълномощника адв. С. Д., против определение № 4199 от 20.12.2023 г. по ч. гр. дело № 5204/2023 г. на ВКС, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 21197 от 26.09.2023 г. на М. Г. К. срещу определение № 1814 от 16.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1863/2023 г. на Софийския апелативен съд и е прекратено производството по ч. гр. дело № 5204/2023 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. В частната жалба се развити съображения, че обжалваното определение е неправилно, защото подадената частна касационна жалба, която е оставена без разглеждане от ВКС, е процесуално допустима. Посочено е, че основанията за това са били изложени в самата жалба и в изложението към нея като е била приложена и практика на ВКС, с която процесуалният представител на частния касатор моли съда да се запознае. Ответникът по частната жалба Д. А. К., чрез адв. Е. А., е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Поддържа, че частната жалба е неоснователна и необоснована и моли за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. посл., вр. ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на настоящото обжалване е определение № 4199 от 20.12.2023 г. по ч. гр. дело № 5204/2023 г. на ВКС, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 21197 от 26.09.2023 г. на М. Г. К. срещу определение № 1814 от 16.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1863/2023 г. на Софийския апелативен съд и е прекратено производството по ч. гр. дело № 5204/2023 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд е приел, че подадената от М. Г. К. частна касационна жалба е недопустима, тъй като същата е подадена срещу определение на Апелативен съд-София, с което е потвърдено определение № 6023 от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 5682/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правна квалификация чл. 440, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, които ще бъдат предявени от М. Г. К. срещу Л. И. И. и Д. А. К., чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20228490400068 по описа на ЧСИ А. П., насочено спрямо недвижим имот с идентификатор ***, представляващ гараж № ***, с площ от 16,94 кв. м, заедно с прилежащото му мазе ***с врата към гаража, с площ от 4,31 кв. м; отменено е първоинстанционното определение в частта му относно определеното обезпечение, като вместо гаранция в размер на 1300 лв., съдът е определил гаранция от 10 000 лв. Съставът на Върховния касационен съд е разяснил, че съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. С тази разпоредба е създаден ред за защита на ответника по молбата, а защитата на молителя, поискал допускане на обезпечение, се изчерпва с постановяване на въззивния съдебен акт по подадената от него частна жалба и тази страна не разполага с касационна жалба срещу въззивното определение, с което молбата й за допускане на обезпечението е уважена, дори и да не е доволна от условията, при които то е допуснато. Приема се също така, че извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. В този смисъл е цитирана и константна практика на ВКС, обективирана в: определение № 299 от 03.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5239/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 903 от 21.12.2011 г. по ч. т. д. № 809/2011 г., ВКС, I т. о., определение № 579 от 17.11.2017 г. по ч. т. д. № 2744/2017 г. на ВКС, І т. о. и др. Определението е правилно. Подадената от М. Г. К. частна касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като касае въззивно определение, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правна квалификация чл. 440, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Така подадената частна касационна жалба е извън обхвата на приложното поле на разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, която предвижда, че на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. В настоящия случай хипотезата е различна - първоинстанционният съд /СГС/, е допуснал обезпечение на бъдещи искове, което е потвърдено с обжалваното пред ВКС определение на САС. Обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на касационен контрол. Както правилно е посочено от Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение, извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. Правилно е посочено, че защитата на молителя, поискал допускане на обезпечение, се изчерпва с постановяване на въззивния съдебен акт по подадената от него частна жалба и тази страна не разполага с касационна жалба срещу въззивното определение, с което молбата й за допускане на обезпечението е уважена, дори и да не е доволна от условията, при които то е допуснато. Затова е правилен извода в обжалваното опредевление, че подадената частна касационна жалба вх. № 21197 от 26.09.2023 г. е процесуално недопустима и като такава е оставена без разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да се потвърди. Разноски в полза на ответника по частната жалба за настоящото производство не следва да се присъждат, макар такива да са поискани, тъй като по делото липсват данни да са били направени. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение