Определение № 10270 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Л. К. от гр. Благоевград, чрез адв. А. Богоева като процесуален представител, срещу определение № 1677 от 27.05.2024 г., постановено по адм. дело № 582/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 276/07.03.2024 г. на кмета на община Благоевград и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Сочи се, че предмет на оспорване е издадената заповед в нейната цялост, тъй като отделните точки в разпоредителната й част са свързани помежду си, а точки 2 и следващите са последица от задълженията по точка 1. Ответникът – кметът на община Благоевград, не е изразил становище по частната касационна жалба в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на В. Л. К. срещу заповед № 276/07.03.2024 г. на кмета на община Благоевград, с която на осн. чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено на оспорващия и на Л. Д. К., като собственици на строеж „плътна ограда с височина на плътната част от 2,60 м. над нивото на прилежащия терен и навес, прикрепен към нея и сградата на основното застрояване“ да премахнат навеса, прикрепен към оградата и сградата на основното застояване, както и 0,40 м. от плътната част от оградата, които надвишават разрешените 2,20 м., по страничните регулационни граници с УПИ VІ-2738 и УПИ ІV-5417, кв.109 по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград /т.1/; да приведат строежа в рамките на допуснато с одобреното на 04.02.2010 г. конструктивно становище към разрешение за строеж № 142/27.04.2010г. на гл. архитект на община Благоевград /т.2/. В следващите точки, органът е указал възможността за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, съотв. при липса на такова, възможните действия за принудително премахване. От съдържанието на жалбата е видно, че се оспорва заповедта изцяло и се прави искане за нейната отмяна, като са изложени възражения срещу констатациите относно вида и разположението на строежите с твърдения, че такива не съществуват на място. С разпореждане от 08.05.2024 г., съдът е оставил жалбата без движение поради нередовности на същата, състоящи се в неясен предмет и липса на доказателства за платена държавна такса. Дадени са указания да се уточни в каква част се обжалва заповедта – дали само по т.1 или изцяло, както и във връзка с дължимата такса. С молба от 10.05.2024 г. оспорващият представя разписка за внесена държавна такса, след което е постановено оспореното определение, с което на осн. чл.158, ал.3 АПК, предявената жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е недопустима поради това, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите на същата в предоставения срок и съобразно дадените указания. Посочено е, че предметът на оспорване, респ. на търсената защита, е неясен поради несъответствие между обстоятелствената част и петитума на жалбата, поради което не може да се определи дали се оспорва и задължението в заповедта да се „приведе“, т.е. да се изгради строеж, след като бъде премахнат съществуващия такъв. Оспореното определение е неправилно. Изводите на административния съд за недопустимост на оспорването поради нередовности на жалбата вследствие на неясен предмет, не съответстват на съдържанието на обжалваната заповед и на разпоредителната част на същата, формираща крайната воля на органа. Противно на приетото в обжалвания съдебен акт, в случая не е налице противоречие между наведените в жалбата доводи и оплаквания с формулирания петитум за отмяна на заповедта изцяло. Ясен е обхвата на търсената от жалбоподателя защита, която е срещу разпореденото от органа премахване на незаконния строеж по точка 1 от акта, както и срещу последиците от същото, каквито са задължението за привеждане на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, предвидено в точка 2, както и останалите указания във връзка с изпълнението на заповедта. В последната не се съдържа предписание за изграждане на строеж след премахване на съществуващият, както неправилно е приел съдът. Обжалваната заповед е следвало да се преценява като единство на фактически обстоятелства относими към констатациите за наличие на незаконен строеж, от една страна, и на разпоредителна част, от друга страна, от която преценка и съобразно доводите и исканията на жалбоподателя, следва извод за редовност и допустимост на предявената жалба. По изложените съображения, прекратителното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на предявената жалба. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение