Определение № 50199 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3441/2020 г.

Производството е образувано по заявлението на Б. А. Ц., със съдебен адрес в [населено място], представлявана от адв. Г. В., с което се сигнализира, че в решение № 60155 от 16 август 2021 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 77 ГПК и да осъди ответника да заплати таксите, дължащи се по делото, в полза на съда. При служебна проверка настоящият състав констатира, че в постановеното по настоящото дело решение № 60155 от 16 август 2021 г. действително е пропуснал да се произнесе по дължимите от ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавни такси. Съгласно цитираната разпоредба, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда. В трайната практика на ВКС се приема, че дължимата, но невнесена държавна такса е финансово-правно задължение към бюджета и събирането на сумите по това задължение се извършва служебно от съда, като процесуалният ред за това е редът по чл. 77 ГПК (в този смисъл определение № 521 по ч.гр.д. № 546/2012 г., ІІ г.о., определение № 104 по т.д. № 112/2015 г., І т.о., и определение № 214 по т.д. № 555/2012 г., І т.о.). Съдът не само има право, но е длъжен да събере тези разноски принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключването му в рамките на давностния срок. В случая ищцата е била освободена от заплащане на държавни такси с определение по гр.д. № 14171/2017 г. на Софийски градски съд за сумата над 500 лева. Доколкото цената на предявения иск след изменението му по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е 100000 лева, а с крайния съдебен акт на ВКС искът е уважен в размер от 90000 лева, то дължимата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса следва да се пресметне върху уважения размер на иска, като от нея се приспадне заплатената от ищцата такса за всяка съдебна инстанция. Така за първоинстанционното производство ответникът дължи такса в размер на 3100 лева, за въззивното производство такса в размер на 1300 лева и за касационното производство такса в размер на 1300 лева, или общо 5700 лева. Посочената сума следва да се заплати по сметката на Върховния касационен съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,