Определение № 3044 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5091/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалба на адв. С. И. Р. и КОНПИ против определение № 394/15.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 150/2023 г. от състав на АС – Бургас. Частните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното определение, съдът е осъдил КПКОНПИ да заплати на основание чл.38 ЗА на адв. С. И. Р. сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие по въззивната жалба на противната страна в частта, в която въззивното производство е прекратено, предвид оттеглянето на въззивната жалба, както и възнаграждение в размер на 3657 лева за оказана правна помощ в първоинстанционното производство. Съдът е съобразил разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, обема на предопставената помощ и осъществената защита, както и правната и фактическа сложност на делото в частта, с която е прекратено производството поради оттегляне на въззивната жалба, като правилно е определил адвокатското възнаграждение в тази част, поради което частната жалба на адв. С. И. Р. е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба на КПКОНПИ, доколкото отношенията между адвокат и страна по делото, във връзка с осъществяване на безплатна правна помощ не подлежат на контрол от съда, присъждащ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Достатъчно е, че е договорена безплатна правна помощ, като мотивите за това и дали са налице предпоставките на закона, са извън преценката на съда. Водим от горното, състав на ВКС