Определение № 4159 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Йосифова-91-Т. Петрова-П. Йосифов“, чрез адв. Б. Димов като процесуален представител, против определение № 53 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 376/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че след оттеглянето от органа на издаден административен акт е възстановена висящността на административното производство по подадената от него молба № 0651-18/05.11.2024г. и липсата на произнасяне по същата формира мълчалив отказ, който е надлежен предмет на съдебно оспорване. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба, както и за присъждане на разноски. Ответниците - главният архитект на община Троян и „Общински пазари“ ЕООД - гр. Троян, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ „Йосифова-91-Т. Петрова-П. Йосифов“ срещу мълчалив отказ на главния архитект на община Троян по молба вх. № 0651-18/05.11.2004г. на ЕТ за одобряване на инвестиционен проект за строеж на едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 86,80 кв.м. за ресторант в общински пазар [жк], гр. Троян - ПИ 73198.506.749 по КККР на гр. Троян, УПИ V, кв.324 по плана на гр. Троян, и е прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат съдът е приел, че са налице основанията за недопустимост по чл. 159, т.1 и т.5 АПК. Според изложените доводи, в случая няма формиран мълчалив отказ, т.е. няма годен предмет на съдебно оспорване, тъй като за органа не е възникнало задължение да се произнесе по молбата, цитирана от жалбоподателя, която не е представена по делото и е недоказано, че е заявено искане за одобряване на инвестиционен проект. От друга страна, с оглед датата, за която оспорващият твърди, че е сезирал органа, то срокът за оспорване на отказа е изтекъл и предявената жалба е просрочена. Така постановеното определение е правилно. Обоснован от доказателствата и законосъобразен е решаващият извод на административния съд за отсъствие на формиран от органа мълчалив отказ, т.е. на годен предмет на съдебно оспорване в хипотезата на чл.159, т.1 АПК. Оспорващият не е доказал, че е подал искане за одобряване на инвестиционен проект, което да породи задължение за органа за произнасяне, респ. непроизнасянето на последния да обективира мълчалив отказ да издаде акта по см. на чл. 58, ал.1 АПК. Твърденията на жалбоподателя са, че сезиращия документ е молбата с вх. № 0651-18/05.11.2004г. Същата не е представена по делото, но е цитирана в Разрешение за поставяне № 21/11.11.2004г. на директора на дирекция „ТСУСА“ на община Троян. От последното е видно, че по искане/молба № 0651-18/05.11.2004г. на ЕТ „Йосифова-91-Т. Петрова-П. Йосифов“ се разрешава поставяне на павилион за търговия - 20 кв.м., в парцел V, кв.324 по плана на гр. Троян, т.е. молбата е за издаване на разрешение за преместваем обект, с което се опровергават доводите на жалбоподателя, че до органа е подадено искане за одобряване на инвестиционен проект. В този смисъл са и данните в приложените по делото проектни части „ВиК“, изработени през м. 05.2003г. за обект „павилион-заведение за бързо хранене“ в пазар в [жк] на гр. Троян с инвеститор ЕТ „Йосифова-91-Т. Петрова-П. Йосифов“, респ. в тях не се сочи, че са части „ВиК“ към изготвен и представен инвестиционен проект. Нещо повече, ако такъв е бил внесен за одобрение с молбата от 05.11.2004г. и няма произнасяне от органа, както твърди оспорващия, то тогава буди недоумение инициираната от него процедура за възстановяване на строителни книжа по чл.145, ал.5 ЗУТ. Последната предполага, че одобреният инвестиционен проект, по който е изпълнен строежа, е изгубен, т.е. обстоятелства, изключващи тезата на жалбоподателя за мълчалив отказ за одобряване на внесен проект. В съвкупност от изложеното следва извод, че молбата с вх. № 0651-18/05.11.2004г. на ЕТ не е писмено заявление по чл.144, ал.1 ЗУТ за одобряване на инвестиционен проект и за главния архитект на община Троян не е възникнало задължение за произнасяне, поради което няма формиран мълчалив отказ, който да е годен предмет на съдебно оспорване. Предявената жалба е недопустима на основанието по чл.159, т.1 АПК и оспореното определение за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на производството по делото, е правилно. В тази връзка се явяват ирелевантни доводите в частната жалба за правните последици от оттеглянето на оспорен административен акт по чл.156, ал.1 АПК. Действително с оттеглянето на разрешението за поставяне № 21/11.11.2004г., оспорено от жалбоподателя по адм. дело № 171/2025 г. на Административен съд – Ловеч, се възстановява висящността на административното производство, но по предявеното искане, а в случая не е доказано, че същото е с предмет одобряване на инвестиционен проект. Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че оспореното определение не страда от сочените от частните жалбоподатели пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение