Определение № 9 от 13.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1344/2016 г.

Производството е по реда на чл.43 т.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 14.12.2016 г. на съдията – докладчик, с което е прекратено съдебното производство по нахд № 21408/2016 г. по описа на РС - София и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, а именно – РС - Монтана. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира следното: Производството по нахд № 21408/2016 по описа на РС - София е образувано по жалба на Ц. К. Ц. срещу наказателно постановление № 6/14.06.2016 г., издадено от директора на РИОСВ – Монтана. Съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на ВКС, тъй като жалбоподателят, защитникът му, административно наказващият орган и свидетелите живеят в района на РС - Монтана, т.е. налице е основанието за преместване на делото в друг, равен по степен съд, т.е. за промяна на местната подсъдност. В този смисъл от гледна точка на процесуална икономия, делото следва да се възложи на РС – Монтана още повече, че първоначално жалбата е била подадена до РС – Монтана и е било образувано нахд № 1272/2016 г.. След проведени три съдебни заседания, един месец след като делото е било обявено за решаване, в срока за произнасяне с определение от 28.11.2016 г. съдът недопустимо е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на РС – София, вместо да го реши по същество. При тези данни, ВКС намира, че делото следва да се възложи – в случая да се върне на РС – Монтана. При горните съображения и на основание чл.43 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение