Определение № 10518 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10023/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от З. К. С. от гр. София срещу определение № 36617/23.09.2026 г., постановено по адм. д. № 10478/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от държавна такса по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебното определение, иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да бъде освободен от заплащане на държавна такса поради обстоятелството, че не притежава нито средства, нито имоти. В срока по чл. 232 от АПК насрещната страна не е депозирала писмено възражение на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството по 10478/2026 г. по описа на АССГ е образувано по искова молба на З. К. С. от гр. София срещу община Казанлък с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 10 000 лв обезщетение за причинени му неимуществени вреди. С допълнителна молба от същата дата ищецът е поискал освобождаване от държавна такса за производството по делото, към която е приложил и декларация за материално и гражданско състояние и доказателства за намалена трудоспособност в размер на 75 %. С обжалваното в настоящото производство определение АССГ се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса, като е отхвърлил искането на З. С. за освобождаване от държавна такса като неоснователно. За да стигне до този правен резултат, АССГ, базирайки се на декларираните от ищеца в декларацията му данни, а именно: месечен доход от лична пенсия в размер на 365 евро, е приел, че същият разполага с необходимите финансови средства да заплати държавна такса в размер на 5. 11 евро за производството. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 5, буква "о", предл. първо от Закона за държавните такси (ЗДТ) от заплащане на държавни такси се освобождават лицата с увреждания. При съобразяване с легалните дефиниции за "хора с увреждания" и "хора с трайни увреждания", определени в § 1, т. 1 и т. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и при анализиране на представените доказателства, се установява, че З. К. С. попада в хипотезата на чл. 5, буква "о" от ЗДТ. Той е лице с трайно намалена работоспособност, което е установено с Експертно решение на ТЕЛК, ІІ МБАЛ- І състав № 305 от01.02.2022г., в което е посочена 75 % трайно намалена работоспособност, при срок на инвалидността – пожизнено. Ето защо, само на това основание, молителят е следвало да бъде освободен от заплащане на държавна такса за образуването на производството по исковата му молба, предмет на адм.д. 10478/2026 г. по описа на Административен съд – София град. Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да да бъде отменено, а вместо него, молбата на З. К. С. за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 5, буква "о" ЗДТ, Върховният административен съд, трето отделение