Определение № 176 от 20.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение №20/02.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 478/2021 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 374/12.10.2021 г. по гр.д.№ 1252/2021 г. на Районен съд – Кюстендил. Молбата се основава на разпоредбата на чл.303, т.1 ГПК, но е процесуално недопустима, по следните съображения: Влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна иска молителят е постановено по реда на чл. 150 от СК като с него е отказано да се измени размерът на месечна издръжка. Производството по чл. 150 от СК, по реда на което е дадена възможност при изменение на обстоятелствата да се иска изменение или прекратяване на присъдената издръжка, е хипотеза на производството по чл. 59, ал. 9, във вр. с ал. 2 от СК, по реда на което – също при изменение на обстоятелствата – може да се иска изменение на всички по-рано постановени от съда мерки относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Тези производства (както и самите производства по чл. 59, ал. 2 от СК и по чл. 127, ал. 2 от СК, с които за първи път се постановяват такива мерки относно децата и упражняването на родителските права) са такива по спорна съдебна администрация. В рамките на тези производства съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а производството има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност на правнорелевантните факти. Поради това влезлите в сила съдебни решения, постановени като краен акт по такива производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда гл. ХХІV. ( чл. чл. 303 - 309) от ГПК, тъй като постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни обстоятелства, също преценявани от съда по целесъобразност – в рамките на същото или на ново такова производство. Такива са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС