Определение № 1796 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1208/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Маг-БГ“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 226/10.04.2024г. по възз.т.д. № 1024/2023г. на Софийски апелативен съд. С него е допълнено определение № 136/06.03.2024г. по възз.т.д. № 1024/2023г. на Софийски апелативен съд за прекратяване на производството, като „Маг-БГ“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, на всеки от ищците Б. Г. К. и на В. Г. К. по 3600лв. с ДДС- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Частният жалбоподател намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като допълнително присъдените разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер от 7200лв. не съответстват на извършената работа и не е съобразено относимото решение на СЕС.Искането е за отмяна на обжалваното определие и за постановяване на друго, с което размерът на разноските да бъде съобразен с извършената работа пред въззивната инстанция. С писмен отговор ответниците Б. Г. К. и В. Г. Т. оспорват частната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното определение. Съставът на I т. о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК е изяснено в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Указано е, че то се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. От данните по делото се установява, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника „МАГ-БГ“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 260332/05.09.2023г. по т.д.№ 535/2021г. на СГС, с което дружеството е осъдено да заплати на всяка една от ищците Б. Г. К. и В. Г. Т. по 29 773 лв., представляваща стойността на получената по наследство от всяка от тях ½ от дружествения дял от имуществото на „МАГ-БГ“ на наследодателя им Г. Д. К., заедно с обезщетение за забава в размер на 926,27лв. С подадения чрез адв.И. П. съвместен писмен отговор ищците Б. Г. К. и В. Г. Т. са оспорили въззивната жалба на дружеството и са развили подробни съображения за неоснователност на поддържаните в нея оплаквания. Претендирали са присъждане на разноски за въззивното производство, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Приложено към отговора на въззивната жалба е пълномощно на адв.И.. Въззивното производство е прекратено с определение № 136 от 06.03.2024г., поради обективираното в заявление от 22.02.2024г. и потвърдено в заявление от 01.03.2024г. оттегляне на въззивната жалба. Обжалваното определение е постановено по реда на чл.248 ГПК по молба на ищците, вх. № 6578/11.03.2024г., за допълване на прекратителното определение чрез присъждане на всяка от тях на разноски за адвокатско възнаграждение от по 3600лв. с вкл. ДДС. Приложени към молбата са списъци по чл.80 ГПК, фактури от 29.11.2023г., платежни нареждания от 11.12.2023г. и договори за предоставяне на юридически услуги и правна помощ от 28.11.2023г. за всяка от ищците. Следва да бъдат изцяло споделени изводите на въззивния състав, че в случая фактическата и правна сложност на делото се определя от предмета на делото и от ангажираните пред първоинстанционния съд множество писмени и гласни доказателства в проведените 4 съдебни заседания, в които съдът се е произнасял по направените от страните искания и становища.Споделим е и изводът, че, доколкото въззивната инстанция не е контролно-отменителна, а е по съществото на спора, всички доказателства и доказателствени средства са подлежали на самостоятелна преценка и от въззивния съд, във връзка с изграждане на собствено вътрешно убеждение по спора между страните. Предвид на това и при незадължителния за съда и страните минимален размер на адвокатските възнаграждения по НМРАВ, настоящият състав намира, че направените от Б. Г. К. и В. Г. Т. разноски за адвокатско възнаграждение преди оттегляне на въззивната жалба не са прекомерни, а съответстват на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъдат намалявани, при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Като законосъобразно, обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: