Решение № 3753 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 270/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н., чрез адв Г. Младенов, срещу Решение № 2921/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 638/2025 г. по описа на Административен съд – Русе/АС-Русе/, с което е отхвърлено искането му за прогласяване на нищожност на Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд/ДФ/ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2022 г., по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за сумата от 5038,14 лева. Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата доводи. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Заместник - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не е постъпил отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, касационната жалба за процесуално допустима - подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Определение № 2676/06.10.2025 г. съдебното производство по искане за прогласяване на нищожност на две УП е разделено, като предмет на настоящето адм. дело № 638/2025 г. е Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2022 г., по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за сумата от 5038,14 лева. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен номер /УРН/ [номер] и за кампания 2022 г. е подал заявление за подпомагане с УИН: [номер] по мярка 11 „Биологично земеделие“ по вх. № 19811764 с дата на подаване 27.05.2022 г. Н. е декларирал, че е запознат с изискванията на Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Приложена е "Таблица за описание на пчелните семейства в стопанството 2022", част от заявлението, в която са посочени номерата на пчелни семейства – от 1 до 260, със съответния номер на пчелини и мярка БП 15. По това заявление за подпомагане с УИН: [номер] за кампания 2022 г. с УП изх. № 02-180-6500/1333 от 24.10.2024 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2022 г., е оторизирана сумата от 5038,14 лева, установени 100 пчелни семейства, при заявена сума от 8 761,98 лева за 260 заявени пчелни семейства. При така установеното от фактическа страна при извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо, касаещо възражението за липса на компетентност, първоинстанционният съд е констатирал, че същото е издадено от Зам. - изпълнителния директор на ДФЗ, който е компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия. Съдът е приел, че УП представлява индивидуален административен акт. АС - Русе е направил обстоен анализ на относимите правни норми, като е посочил, че съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, вкл. и интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на европейското законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 20 и чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция /чл. 10, т. 7 от Правилника/. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник - изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, видно от представената по делото Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане, включително и да издава и подписва УП за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“/ т.1 и т.2/. Оспореното уведомително писмо е подписано от г-жа Славчева, назначена за Зам. - изпълнителен директор на ДФЗ с решение на УС съгласно т.12 по Протокол № 215/13.07.2023 г. При така изложеното съдът е направил извод, че административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съдът е приел, че не са налице и пороци във формата на акта, обуславящи неговата нищожност на това основание. Оспореното УП е издадено в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, поради което е валиден акт, налице е и разпоредителна част, касаеща броя установени за подпомагане пчелни семейства, броя санкционирани пчелни семейства. УП съдържа подробно разяснение кои са отчетените от административния орган факти и на какво основание е наложено намаление по мярката и как е изчислено то. Посочено е, че санкциите са за неспазен критерий за допустимост, базови и други изисквания, установени с автоматични проверки и такива на място, както и от изисканото сертифициращо писмо. При постановяването на УП не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да обусловят краен акт с друга разпоредителна част. Липсват пороци и по отношение спазването на материалния закон, които да са относими към валидността на административния акт. Съдът е посочил, че УП има своята законова основа в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. поради което не е налице порок, който да сочи на висока степен и тежест на недействителност на административния акт в хипотезата на материална такава. Оторизираната сума е само за установените пчелни семейства с биологичен статус. При така установеното от фактическа и правна страна АС - Русе е приел, че УП не е нищожно и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и след обстоен анализ на относимите правни норми е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. В съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК решаващият съд е проверил законосъобразността на процесното УП на всички предвидени в закона основания, като при преценката за нищожност на акта е анализирал и конкретно наведените от жалбоподателя аргументи. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съгласно правната теория различни са хипотезите, при които един порок води до нищожност и до унищожаемост. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно - производствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например поради липса на кворум/. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В случая първоинстанционният съд, след извършената проверка е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при регламентирана в закона възможност за делегиране на правомощия - чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и при надлежно оправомощаване на основание Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. Съгласно тази заповед на Зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – П. Славчева са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане, включително и да издава и подписва УП за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“. Следователно, неоснователен е доводът за нищожност на акта, поради липса на компетентност на издателя на УП. С оглед изложеното постановеното решение е правилно и при липсата на пороците сочени като касационни основания следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение