Решение № 3563 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 756/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез процесуален представител, срещу решение №39258/25.11.2025 г. по адм.дело №7930/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено негово решение №3967/10.07.2025 г. в частта, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец на С. В. С. и е изпратено личното дело на С. на председателя на ДАБ за ново произнасяне съобразно задължителните указания в мотивите. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е невалидно и неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, иска отмяната му в обжалваната част, отхвърляне на жалбата срещу решението на председателя на ДАБ относно отказа за предоставяне на статут на бежанец, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - С. В. С., гражданин на Руската федерация, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението си, АССГ, е взел предвид, че оспореното пред него решение е издадено на основание чл.75, ал.1,т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и поради липса на предпоставките по чл.8 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец на С.. Съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган по чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ, в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. При издаването му административният орган е спазил административно - процесуалните норми, като след отменителното решение на ВАС е провел ново интервю с кандидата за закрила, събрал е доказателства относно правно - релевантни факти, но в частта относно постановения отказ за предоставяне на бежанец е допуснато нарушение на приложимото материално право. Този си извод АССГ е мотивирал с необсъждане от страна на административния орган приетите в страната му на произход закони от 2023 г., водещи до дискриминация на [заличен текст] и наказуемост на [заличен текст], който мотивира основателен страх от преследване у жалбоподателя, който е [заличен текст]. Отделно от тава [заличен текст] хората в Русия са подложени на репаративна терапия, полицейски акции и акции на специалните части, поради което са налице предпоставките на чл.8 ЗУБ. Решението е правилно като краен резултат в обжалваната част. Обосновани са установяванията, че С. е [заличен текст] и като такъв принадлежи към определена социална група, като има основателни опасения от преследване поради тази си принадлежност предвид настъпилите изменения в законодателството на Русия през 2023 година и полицейските и наказателни репресии спрямо [заличен текст] хората след тези изменения. Независимо, че същият е напуснал Русия преди тази дата и обстоятелствата, обосноваващи страха от преследване са настъпили "sur place", налице е хипотезата на чл.8, ал.6 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Този извод кореспондира и с т.96 от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН от 1992 г. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора, че С. не е бил преследван заради [заличен текст], докато е бил в Русия, тъй като от значение е дали предвид нововъзникналите факти е основателен страхът му от преследване. Обоснована е преценката на АССГ, че към настоящия момент страхът у С. от преследване заради принадлежност към определена социална група е основателен и са налице предпоставките по чл.8 ЗУБ. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото ДАБ следва да бъде осъдена да заплати 766,94 евро - равностойност на направените от С. разноски за адвокатско възнаграждение от 1500 лева, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение