Определение № 141 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2170/2022 г.

ВКСII гражданско отделение07.07.2022 г.докладчик Камелия Маринова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „АЖД – Агро“ ЕООД, гр. Летница, приподписана от адвокат Б. Ц., против определение № 174 от 19.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 110 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2170 по описа за 2022 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на „АЖД – Агро“ ЕООД, гр. Летница. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „АЖД – Агро“ ЕООД, гр. Летница, приподписана от адвокат Б. Ц., против определение № 174 от 19.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 110 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено определение № 58 от 31.01.2022 г. по ч. гр. д. № 594/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч за оставяне без разглеждане като недопустима жалбата на „АЖД – Агро“ ЕООД, гр. Летница срещу вписване от 2.12.2020 г. с вх. № 5999, т. VІІІ, акт № 38 на Службата по вписванията при Районен съд - Ловеч, на едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписвания с входящ № 3052/26.06.2018 г., т. ІV, акт № 25, партидна книга № 1467, при Районен съд - Ловеч. Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: С Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че въззивно определение, постановено в производство по вписване пред съдията по вписванията /чл. 569, т. 5 ГПК/ подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2, предл.1 ГПК. Тълкуването касае актовете на въззивен съд, с които жалбата срещу отказ на съдията по вписванията е разгледана по същество и отказът е потвърден, тъй като само в този случай се касае до произнасяне по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Атакуваното в настоящото производство определение на апелативния съд е постановено след изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК от ДВ бр. 50/2015 г., съгласно което преграждащо определение на окръжен съд като въззивна инстанция подлежи на обжалване пред апелативен съд. С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратителните разпореждания на окръжен съд във въззивно производство (какъвто е характера на постановеното от Окръжен съд – Ловеч определение от 31.01.2022 г.) са разпорежданията, с които оставя без разглеждане като недопустими или поради неотстраняване на нередовности молби за постановяване на актове по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, като обжалваемостта им следва реда за обжалване на определенията на въззивния окръжен съд, съгл. чл. 279 ГПК, а определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

7