Определение № 401 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. И. от [населено място] срещу определение № 85 от 16.3.2020 г, постановено по гр.дело № 454/20 г на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила съдебно решение № 6992/31.8.2016 г, по гр.дело № 4919/15 г по описа на Софийски градски съд и е прекратено производството по гр.дело № 454/20 г на ВКС, Трето ГО. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно.Жалбоподателката моли съда да отмени същото и да приема, че молбата за отмяна е допустима и основателна, поради което да я уважи като отмени влязлото в сила решение. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: С определение № 704 от 31.7.2018 г, постановено по гр.дело № 4995/2017 г на ВКС, Четвърто ГО не е допуснато касационно обжалване на решение № 1796/20.7.2017 г по гр.дело № 5080/16 г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6992/31.8.2016 г по гр.дело № 4919/15 г на СГС, ГК, 14 състав, като са отхвърлени като неоснователни предявените от И. А. И. срещу Софийски районен съд искове по чл.49 ЗЗД за сумата 74 000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произхождащи от продаден на публична продан от ЧСИ М. Б. собствен недвижим имот, лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 26 318, 70 лв върху претендираната главница; сумата 10 000 лв-на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на собствени на жалбоподателката движими вещи, намиращи се в продаденото жилище, както и сумата 30 000 лв-представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на честта и достойнството й, настъпили в резултат на проведеното принудително изпълнение. В молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение И. е посочила отменителните основания на чл.303 ал.1 т.1 и чл.303 ал.1 т.2 ГПК, като се е позовала на наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, както и извършени от насрещната страна престъпни действия във връзка с решаване на делото.Като ново писмено доказателство е посочено определението на ВКС, Четвърто ГО, постановено по чл.288 ГПК.Като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК е посочено противоправно поведение на Софийски районен съд, свързано с връчване на книжата в заповедното производство.При тези фактически твърдения молбата за отмяна е приета за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.Прието е, че същата не може да бъде основана на оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, каквито могат да бъдат релевирани във въззивното и касационното производство, но не и при приложение на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения по глава Двадесет и четвърта на ГПК. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Определението по чл.288 ГПК не може да съставлява ново писмено доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, обосноваващо приложението на посоченото отменително основание.Съставът на ВКС законосъобразно е приел, че определението, с което не се допуска касационен контрол представлява акт на правораздавателна дейност, а не доказателство от съществено значение за разрешаването на материалноправния спор. Относно приложението на основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК, свеждащо се до престъпно поведение на СРС във връзка с неправилно връчване на книжа в заповедното производство. Съгласно чл.303 ал.1 т.2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, на престъпно дейтвие на страната или на връчител във връзка с решаване на делото.Законосъобразно е прието от съставът на ВКС, че изложените от молителката твърдения не могат да обосноват приложението на посоченото отменително основание, е сочат на евентуални, твърдяни от нея процесуални нарушения, релевирането на които е преклудирано.Поради това и и съгласно т.10 от ТР № 7/31.7.17 г по тълк.дело № 7/14 на ОСГТК на ВКС при липса на надлежни твърдения за приложение на някое от отменителните основания по чл.303 и чл.304 ГПК молбата за отмяна законосъобразно е оставена без разглеждане. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО