Определение № 22 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5470/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. В. Б. от [населено място], срещу определение от 06.07.2012г. по ч.гр.д.№4140/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 10.11.2011г. по гр.д.№8376/2011г. на Софийски районен съд. Не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение на въззивния съд е оставена без разглеждане частна жалба на И. Б. срещу определение на първоинстанционния съд като процесуално недопустима. Въззивният съд е приел, че частната жалба е просрочена. Първоинстанционно определение е съобщено редовно на И. Б. на 05.12.2011г. На посочената дата препис от определението е връчено лично на страната, видно от отбелязването в разписката, извършено от длъжностното лице – призовкар. Частната жалба срещу определението е подадена на 13.12.2011г. по пощата, видно от пощенското клеймо върху пощенския плик, с който е изпратено. Срокът за обжалване на определението, съгласно чл.275, ал.1 ГПК, е едноседмичен от съобщаване на определението се изчислява по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, съгласно което срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния дена на последната седмица. В случая срокът за обжалване на определението е изтекъл на 12.12.2011г. – понеделник /присъствен ден/, поради което подадената на 13.12.2011г. частна жалба е просрочена и производството по нея е процесуално недопустимо. По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение