Определение № 18 от 06.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 49/2009 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод разпореждане № 2 от 12.01.2009 г. на съдия-докладчик по н. о. х. д. № 25/09 г. на Районен съд – гр. К., изпратено за определяне на друг съд, който да го разгледа. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане от 12.01.2009 г. съдия-докладчик по н. о. х. д. № 25/09 г. по описа на Районен съд – гр. К. е прекратил съдебното производство и изпратил делото на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането е направил с мотиви, че повечето свидетели и подсъдимият имат местоживеене в района на друг съд, а отдалечеността на гр. К. би затруднила тяхното явяване. Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в Наказателно-процесуалния кодекс като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдия-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В обвинителния акт е отразено, че подсъдим по делото е само С. К. Д., а от общо петимата свидетели, местоживеенето на трима е в гр. П., а на други двама в района на гр. Х.. Съобразно изложените данни няма основание да се приеме, че броят на свидетелите, които живеят на територията на гр. П. е толкова голям, че да оправдава отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда и нормалното протичане като цяло на наказателното производство. Затова искането на съдия-докладчик следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК