Определение № 10004 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на "ВЕРСОЛ" ЕООД против определение № 16530 от 29.04.2026г., постановено по адм. дело № 3686/2026г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 03-РД/520 от 27.02.2026г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото да друг състав с указания за правилно тълкуване и прилагане на чл. 99 и сл. АПК, евентуално за решаване на спора по същество. Ответната страна изп. директор на ДФ "Земеделие" не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 229,т.2 вр. чл. 200, ал.2 вр. чл. 103, ал.3 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ за възобновяване по реда на чл. 99 и сл. АПК на административно производство по влязло в сила решение за налагане на финансова корекция е законосъобразен и не са налице основания за търсеното възобновяването. Прието е, че решението за налагане на финансова корекция е оспорено по съдебен ред, поради което е неприложим реда на чл. 99 АПК; че не са налице нововъзникнали или новооткрити обстоятелства; представената експертиза не създава нови факти и са изтекли сроковете по чл. 102 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оглед оставянето без разглеждане на жалбата срещу решението за налагане на финансова корекция и прекратяването на съдебното производство следва да се приеме, че влезлият в сила индивидуален административен кат не е бил оспорен пред съда. Прекратяването има за последица заличаване на всички извършени процесуални действия и няма формирана сила на присъдено нещо относно законосъобразността на акта. Правилен е обаче изводът на първоинстанционния съд за липса на нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 99, ал.1,т.2 АПК. Твърдените факти относно фитосанитарните мерки, карантинираните площи и последиците за изпълнението на договора представляват обстоятелства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната към момента на издаване на първоначалния акт или в срока за неговото оспорване. Представените след издаване на акта експертиза за количествата валежи паднали в периода 2021г.-2023г. не създава нови факти, а е доказателство за вече съществуващи обстоятелства, които са били известни на жалбоподателя. Неоснователно е твърдението, че последиците от карантинирането и на заразените площи през 2022г. и обективната невъзможност за изпълнението на административния договор не са били известни в пълнота и са станали ясни след издаване на първоначалния акт за налагане на финансова корекция. Правилен е и изводът на съда за законосъобразност на приетото от административния орган изтичане на сроковете по чл. 102 АПК. Искането за възобновяване е издадено след изтичане на едногодишния срок от възникване на основанието за възобновяването, който е най-късния момент да се направи искането, съгласно чл. 102, ал.2 АПК. Като приема за законосъобразен оспорения отказ за възобновяване, първоинстанционният съд е постановил правилно определение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,