Решение № 56 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 884/2012 г.

Решение № 56 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 884/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Ц. С. Г. и А. С. А. и двамата от [населено място] кв. С. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 19.06.2012 г. по гр. възз. д. о 3959/2007 г. на Софийския градски съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по преценка на доказателствата по делото и по приложение на материалния закон за възстановяване право на собственост на земеделски имот и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС, но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност; кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред, без нова административна процедура; кой следва да бъде ответник по иска за собственост; какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС, предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона, предвид на категоричните данни, че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена. В срока по чл. 278, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника [фирма]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното въззивно решение, Софийският градски съд в правомощието си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК /отм. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск срещу ответника [фирма] С., приемайки, че въпреки липсата на спор относно земеделския характер на спорния недвижим имот- нива в м. "Д. С."/ на шосето С. -С./ с площ от 1875 кв. м. при съседи -шосе, Г. П., М. П., представляващ източна част от имот № * по КП от 1951 г. и рег. № [ЕИК] по плана за земеразделяне и Nо * по КВС на землището "Г. б.", при липса на позитивно решение на ПК/О. за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ искът не може да бъде уважен. По поставените въпроси, касаещи макар и ограничени хипотези, възникнали в резултата на законодателна промяна с ДВ. бр. 122/1997 г., свързана с правото да се възстанови собственост на земеделски земи, които са били заменени по реда на ЗТПС в полза на лицата, притежавали имота преди замяната, ВКС намира, че следва да бъдат дадени следните отговори: ЗСПЗЗ урежда възстановяване правото на собственост на всички земеделски земи, независимо от актуалния им / към момента, в който е поискана реституцията / статут. Земеделската реституция принципно е пълна реституция, на всички земеделски земи. Това, че за някои категории земеделски земи не може да бъде извършена реална реституция, в натура, е изключение, изрично установено от законодателя, което не нарушава правилото за възстановяване на отнетата земеделска собственост на онези, от които е била отнета или на техните наследници. Процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи е административна. Принципът възприет от законодателя правоимащите лица по чл. 10 ЗСПЗЗ, на които е отказано възстановяване собствеността на земеделски земи, на основание отменени, респ. изменени разпоредби на ЗСПЗЗ, е ново сезиране на оторизирания административен орган- ПК/О.. Искът за собственост, заявен на основание чл. 108 ЗС винаги следва да бъде насочен спрямо лицето, за която се втвърди, че владее спорния имот без правно основание за това. За да постанови обжалваното решение, решаващият въззивен съд е приел, че макар и да имат правото да възстановят собствеността на претендирания имот- нива в м. "Д. С."/ на шосето С. -С./ с площ от 1875 кв. м. при съседи -шосе, Г. П., М. П., представляващ източна част от имот № * по КП от 1951 г. и рег. № [ЕИК] по плана за земеразделяне и № * по КВС на землището "Г. б.", при условията на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ, при липса на позитивно решение на ПК/О. имащо характера на титул за собственост, искът им не може да бъде уважен. Изводите на съда са необосновани, обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон. Необосноваността на обжалвания съдебен акт произтича от факта, че при липса на спор досежно качеството на ищците като правоимащи лица по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ - наследници на бившата собственичка Й. П. Д. / п. 04.07.2000 г./ и наличие на влезли в сила съдебни решения, с които е признато правото на собственост и са уважени ревандикационните искове на останалите съделители по договора за доброволна делба от 17.10.1957 г. за останалите части от сънаследствения имот, липсата на позитивно решение на административния орган, би следвало да обуслови извод за незавършена реституционна процедура. С оглед на изложените съображения и постъпилите по делото данни за приключила процедурата по възстановяване на собствеността с постановено позитивно решение, подкрепяща доводите за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, настоящият състав намира, че обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд, в производство по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.). При това ново разглеждане на делото след приобщаване на новите писмени доказателства, съдът следва да съобрази и анализира писмените доказателствата по делото, в контекста на констатациите на изслушаните технически експертни становища, илюстрирани и визуализирани с богат снимков материал. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия