Определение № 223 от 15.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1212/2011 г.

Касационното производство е по реда на чл.346т.4 НПК,образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец Т. С. Б., срещу решение по внчхд.№14/2011 г. на Окръжен съд-гр.Пазарджик. В жалбата ,която се поддържа в съдебно заседание от повереник са направени оплаквания за нарушение на закона. Подсъдимите А. С. и Д. Д.,чрез защитника им в писменни бележки, намират постановеното решение законосъобразно,а подадената жалба неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище,решението като правилно и законосъобразно,да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 2.02.2011 г. постановено по внчхд.№14/2011 г. на Окръжен съд-гр.Пазарджик е отменена присъда по нчхд.№95/2010 г. на Районен съд-гр.Пещера и на основание чл.334 т.4 НПК вр.с чл.24 ал.1т.6 НПК, е прекратено наказателното производство срещу А. В. С. и Д. С. Д. за престъпление по чл.130 ал.1 НК вр. с чл.63 ал.1т.4 НК за С. и по чл.130 ал.2 НК за Д.. С посочената присъда ,в производство образувано по тъжба на Т. Б.,двамата подсъдими са признати за виновни на 29.09.2009 г. в[населено място],да са причинили на пострадалия леки телесни повреди,като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си,поради което и на основание чл.130 ал.1 вр. с чл.63ал.1т.4 НК за С., той е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години ,а на основание чл.130 ал.2 НК вр. с чл.63 ал.1т.4 НК за Доспалиев наказанието е четири месеца лишаване от свобода,отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години и четири месеца.Уважени са и граждански искове за неимуществени вреди. По жалбата на частния тъжител Б.: Оплакването е за нарушение на закона,тъй като “въззивния съд неправилно е приел,че са налице предпоставките на чл.24ал.1т.6 НПК и неправилно се позовава на Постановление №3/1979 г. на Пленума на Върховният съд”. Довода е неоснователен и незаконосъобразен. Както е посочено дори и в мотивите на присъдата на Районен съд-гр.Пещера, за станалото на 29.09.2009 г. е образувано досъдебно производство №455/2009 г. на РУ на М.[населено място].След приключването му е внесен обвинителен акт с обвинение срещу А. С. за престъпление по чл.131 ал.1т.12 НК вр. с чл.129 ал.1 НК вр. с чл.63 ал.1т.4 НК,образувано е нохд.№127/2010 г. на Районен съд-гр.Пещера,завършило с присъда за същото престъпление, която е в сила от 29.09.2009 г. По отношение на Д., с постановление от 7.04.2010 г. на Районен прокурор е прието,че извършеното на 29.09.2009 г. е престъпление по чл.131 ал.1т.12 НК вр. с чл.130 ал.2 НК вр. с чл.63 ал.1т.4 НК,но се касае за лекомислие и увлечение,поради което и на основание чл.61 ал.1 и 3 НК е прекратил наказателното производство и е изпратил на комисията по ЗБППМН, за определяне на възпитателна мярка. От изложеното става ясно,че за извършеното от двамата С. и Д. на 29.09.2009 г. ,от което е пострадал частния тъжител Б. ,има за единия влязла в сила присъда ,а за другия постановление за прекратяване на делото или са налице основанията па чл.24 ал.1т.6 НПК ,които изключват образуването на наказателно/дори и частно/ производство,както и прекратяване на неправилно образуваното такова. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно,а подадената касационна жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение