Определение № 447 от 30.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4577/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11520/23.10.2017 г. на Я. Д. А. и Н. Д. А. срещу определение № 232 от 19.09.2017 г. на ВКС, IV- то г.о., по гр.д. № 5087/2014 г., с което след като е било възобновено производството по делото,спряно заради приключване на ТД № 7 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение, молбата на двамата жалбоподатели за отмяна на решение № 37 от 14.06.2010 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 14/2009 г. е оставена без разглеждане като недопустима. С жалбата се иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Ответниците по жалбата, КОНПИ и Прокуратурата на РБ, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не се ангажират с писмено становище по нея. Жалбата е в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ съдебен акт, поради което съставът на ВКС, 3-то г.о. я приема за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави молбата за отмяна без разглеждане като недопустима, съставът на ВКС в обжалваното определение е приел, че изложеното в нея като фактически твърдения основание за отмяна, а именно наличието на ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, прието след постановяване на решението чиято отмяна се иска, не покрива хипотезиса на правното основание, посочено от молителите по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК - решението, атакувано по реда на отмяната, да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Определението е законосъобразно. Видно от молба вх. № 7525 /22.07.2014 г., настоящите жалбоподатели са изтъкнали като фактическо основание за отмяна на влязлото в сила решение № 37 от 14.06.2010 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 14/2009 г., приемането на ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, обявено на 30.06.2014 г., с което е отхвърлена практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на ЗОПДИППД (отм.), възприета и от състава на Хасковския окръжен съд в решението. Други фактически твърдения, освен факта на последващо прието тълкувателно решение на ВКС, не са излагани в молбата като обосноваващи отмяната. В т.1 на ТР №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 31.07.2017 г., бе прието, че последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В т.10 на същото тълкувателно решение бе прието, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303,ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В мотивите към т.10 е направено разграничение в кои хипотези липсата на фактически твърдения, покриващи някое от основанията по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК, се свързва с нередовност на молбата на отмяна, при което следва да се дават указания на страната да отстрани нередовността и в кои случаи ВКС я оставя без разглеждане, без да дължи даване на указания. Именно пред втората хипотеза сме изправени в настоящия случай, тъй като освен наличието на последващо момента на постановяване на атакуваното решение тълкувателно решение на ВКС, други фактически твърдения за отмяна не са излагани, а изложените не са между правните основания за отмяна, изчерпателно уредени в чл. 303, ал. 1, т.1- т. 7 и чл. 304, ал.1 ГПК. Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният касационен съд, III –то г.о.,