Определение № 13425 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна жалба с вх. № 23597/29.09.2025 г. от Г. Д., чрез адв. С. Стефанова, против протоколно определение на Административен съд София - град (АССГ) от 24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2365 по описа за 2025 година. С оспорваното определение АССГ е спрял производството по делото на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК до окончателно решаване на въпроса относно влизането в сила на решение № ППН-01-476/21г./14.04.2022 г. на КЗЛД. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното определение. Ответникът по частната жалба – В. Ц. А., чрез адв. Кашъмов, аргументира пространно неоснователност на жалбата. След като съобрази доводите на страните и разгледа приетото от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд при постановяване на оспорваното определение за спиране, настоящата съдебна инстанция намира следното: Производството по делото пред АССГ е образувано по искова молба от частния жалбоподател срещу В. А., в която се твърди, че вследствие на оповестяване на чувствителни лични данни (относно здравословното състояние, адрес, подпис) за ищцата от страна на ответницата в репортаж от [дата], озаглавен [заличен текст] ищцата е претърпяла неимуществени вреди, поради което претендира заплащане на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до окончателното плащане. Първоначално исковата молба е била подадена до Софийски районен съд, като същият е прекратил производството пред себе си с Определение № 3602 от 24.01.2024 г. и е препратил по подсъдност делото на АССГ. Делото по разглеждането на исковата молба е било спряно веднъж от АССГ с Определение № 2884 от 18.03.2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото към момента на спирането актът (Решение на КЗЛД № ППН-01-476/21/14.04.2022 г.), с който се решава преюдициалният въпрос за делото - извършването на нарушение на чл. 5, §1, б. „б“ и „в“ и чл. 9, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 от В. А., не е бил влязъл в сила. Същият е бил обжалван пред друг състав на АССГ, като първоначално е било постановено Решение № 5949/11.10.2023 г. по адм. дело № 1959/2023 г. по описа на АССГ, което е било отменено с Решение № 11931/06.11.2024 г. по адм. дело № 4429/2024 г. по описа на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане на нов състав на АССГ (50-ти). Последният е постановил Определение № 2025/20.01.2025 г. по адм. дело № 11764/2024 г. описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. А. срещу решението на КЗЛД като просрочена, като е било прекратено производството по делото. От своя страна това прекратително определение е било оставено в сила с Определение № 4368/28.04.2025 г. по адм. дело № 3120/2025 г. на ВАС. След датата на влизане в сила на прекратителното определение на АССГ – 28.04.2025 г. (моментът на постановяване на Определение 3468/28.04.2025 г. по адм. дело № 3120/2025 г. на ВАС), преюдициалният въпрос относно наличието на извършено нарушение от страна на ответницата В. А. е бил окончателно решен, доколкото решението на КЗЛД е започнало да се ползва от тази дата със стабилитет. Поради тази причина, първоинстанционният съд е възобновил производството по исковата молба с определение № 16628/15.05.2025 г., доколкото е приел, че са отпаднали предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. На 17.09.2025 г. ответницата е подала във ВАС молба за отмяна по чл. 239 и сл. от АПК на влязлото в сила прекратително определение на АССГ от 20.01.2025 година. По повод на тази молба първоинстанционният съд е счел, че същата е довела до иницииране на преюдициално съдебно производство, с което е било осъществена хипотезата на чл. 154а, т. 1, т. 4 от АПК и затова е спрял производството до произнасяне на ВАС по молбата за отмяна с оспореното протоколно определение от 24.09.2025 година. Определението е валидно и допустимо. То обаче е неправилно поради извършено съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място следва да бъде отбелязано, че посочената от първоинстанционния съд норма на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) е неприложима, тъй като същата не се прилага за образуваните преди влизането и в сила производства, каквото е и настоящото – арг. от § 40 от ДР към ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 01.08.2025 г., в сила от 05.08.2025 г.). На второ място, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим в настоящия случай на основание чл. 144 от АПК, за да е налице преюдициалност на едно производство, следва предметът на акта по това производство да съдържа като свой съставен елемент установяването на определен факт и този факт да доведе до извод, който би променил изхода по обусловеното от него дело. Следователно преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо (респективно със стабилитет на административния акт) ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство – арг. от мотиви по т. 1. на Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно поради тази причина, законът въвежда като предпоставка за спиране на производството да се „разглежда“ делото, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора – чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, за да може след окончателното разрешаване на този въпрос (приключването на „разглеждането“), съдът да вземе предвид установените и ползващи се със стабилност факти и права. Стабилитетът на съдебните актове в административния процес минава през три стадия: 1) неизменимост/ неоттегляемост на акта от съда, който го е постановил (когато се касае за преграждащи определения и разпореждания); 2) необжалваемост на акта; 3) неотменимост на акта по реда на отмяната по чл. 239 и сл. АПК. В момента, в който настъпи вторият стадий – необжалваемостта, съдебното производство приключва или бива прекратено окончателно и от този момент, състоянието относно обжалвания пред съд административен акт получава своя окончателен статут (отменя се или се стабилизира като законосъобразен). От своя страна производството по отмяна на влезли в сила актове, уредено в Глава Четиринадесета на АПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения и преграждащи определения и разпореждания на съда. Отмяната не е обжалване, защото се развива, след като съответният акт е влязъл в сила и процесът по оспорването на административния акт е формално приключен. Затова производството по отмяна е извънинстанционно, извънредно производство. То има за предмет не факти, които са свързани със спора по същество (т.е. с материалното административно правоотношение), а факти, които пораждат процесуалното право на отмяна на съответния акт. Доколкото това е така, релевантно за преюдициалността на спора по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, е дали няма окончателно разрешаване на материалноправния спор по преюдициалния въпрос, завършил с влязъл сила акт, слагащ край на обуславящото съдебно производство. В случай, че такъв акт има, обусловеното производство следва да не бъде спирано или да бъде възобновено след като е било вече спряно при отпадане на процесуалните пречки за това, като в рамките на обусловеното производство трябва да бъде зачетен стабилитета на административния или съдебния акт. Доколкото този стабилитет се постига с влизане в сила на административния или съдебния акт, слагащ край на производството, е без значение дали има последвала молба за отмяна на влезлия в сила акт, предвид аргументите, изложени по-горе. От значение е обаче друго обстоятелство – дали производството по чл. 239 и сл. от АПК ще завърши с отменително решение по повод на влезлия в сила акт по обуславящото производство преди влизането в сила на акта, с който се слага край на първоинстанционното обусловено производство. Ако това бъде сторено в хода на висящия процес по обусловеното производство пред първата инстанция, тогава биха възникнали предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В тази хипотеза първоинстанционният съд е длъжен да спре производството, иначе неговият краен акт ще е недопустим. Ако обаче, основанието за спиране (възобновяването на висящността на преюдициалното производство) възникне след постановяване на решението на първоинстанционния съд, с оглед постановяване на решение за отмяна след постановяване на съдебно решение пред първата инстанция, то в случай на неговото евентуално обжалване пред ВАС, касационната инстанция не следва да спира производството по делото до приключването на висящото дело с обуславящо значение, доколкото не е инстанция по съществото на спора - т. 8. на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. Напротив – съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 8. от посоченото тълкувателно решение, в такъв случай, новото решение по обуславящия спор може да се съобрази от първоинстанционния съд при връщане на делото за ново разглеждане или по реда на отмяната по чл. 239, т. 1. вр. с т. 3 от АПК, в случай, че ВАС остави в сила решението на първата инстанция по обусловеното дело. С оглед на дотук изложените аргументи, оспореното протоколно определение, с което е спряно производството пред първата инстанция се явява неправилно, доколкото е нарушен съществено процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и производството да бъде възобновено при продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение