Определение № 113 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4886/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК. Образувано по частна касационна жалба с вх. № 25170/24.11.2022 г. на „Посеви Груп“ ЕООД, чрез адв. С. К., срещу определение № 2689/28.10.2022 г., допълнено с определение № 2777/07.11.2022 г., постановени по възз. ч. гр. д. № 2976/2022 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 9832/07.10.2022 г. по гр. д. № 3444/2022 г. на Софийския градски съд и е допуснато обезпечение на предявените искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД от Е. В. Д. против „Белвю Пропърти“ ООД и „Посеви Груп“ ЕООД чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 39/2022 г. на ЧСИ О. М., преобразувано в изп. д. № 1260/2022 г. на ЧСИ Г. К., по отношение на магазин № 2, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор ......, срещу представяне на парична гаранция в размер на 6 000 лева. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по следните въпроси: 1) допустимо ли е обезпечение на висящ иск по нередовна молба, в която не са изложени в пълнота обстоятелствата, на които се основава искът; 2) трябва ли обезпечителната мярка да е съответна на обезпечителната нужда (да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право), както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица; 3) допустимо ли е обезпечение на иска по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК в хипотеза, при която още от твърденията в исковата молба се извежда неоснователност на предявения иск; 4) налице ли е обезпечителна нужда за ищеца по иск по чл. 464, ал. 1 ГПК от спиране на цялото изпълнително производство, след като съгласно цитираната норма предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспорено вземане. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 826/02.12.2013 г. по ч. т. д. № 3887/2013 г., II т.о.; по втория въпрос – с определение № 39/30.03.2021 г. по ч. гр. д. № 531/2021 г., II г.о., определение № 26/25.01.2016 г. по ч. гр. д. № 198/2016 г., I г.о., определение № 516/30.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3999/2013 г., IV г.о. и определение № 176/25.03.2015 г. по ч. т. д. № 801/2015 г., I т.о.; а третият и четвъртият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата – Е. В. Д., чрез адв. Г. В., в писмен отговор изразява становище за липса на сочените от касатора основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: За да допусне частично исканата обезпечителна мярка, въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими и подкрепени с убедителни доказателства, а обезпечителната нужда за ищеца произтича от твърденията, че провеждането на принудителното изпълнение значително ще затрудни реализирането на правата му срещу длъжника при евентуално позитивно за него решение. Съдът е посочил, че вторият ответник по иска по чл. 135 ЗЗД има вземания за сумата 510 368,20 лв. - главница, заедно със законна лихва върху нея от 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 229 665,69 лв. - неустойка и 14 800,68 лв. - държавна такса; а ищецът има вземания за приблизително 60 000 лева. С оглед на това е прието, че за обезпечаване вземането на ищеца е достатъчно да се постанови спиране на изпълнението по изп. д. № 39/2022 г. на ЧСИ О. М., преобразувано в изп. д. № 1260/2022 г. на ЧСИ Г. К., само по отношение на магазин № 2, чиято данъчна оценка е в размер на 53 725,10 лева. Посочено е тази обезпечителна мярка е съобразена с вида на търсената защита и не накърнява неоправдано правната сфера на насрещната страна в процеса, при условие, че се внесе парична гаранция в размер на 6 000 лева. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за селектиране на жалбата не са налице. По първия поставен въпрос въззивният съд не се е произнасял и не е било необходимо, тъй като констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба са отстранени, осъществена е процедурата по чл. 131 ГПК и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Следователно този въпрос не е относим към изхода на спора и по него не може да се допусне касационно обжалване. В допълнение следва да се посочи, че процедурата по отстраняване на нередовността на исковата молба не е част от производството по допускане на обезпечението - обезпечение може да бъде допуснато и на бъдещ иск (чл. 390 ГПК), както и в периода преди отстраняване на нередовностите на исковата молба (по арг. от т. 4 от ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК). По втория въпрос практиката на ВКС е установена, че при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл. 389 и сл. ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда (ще може ли предявилото иска лице да реализира правата си по бъдещото съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение), както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща - решение № 110/14.06.2013 г. по гр.д. № 93/2012 г., IV г.о.; определение № 229/ 22.03.2012 г. по ч.гр. д. № 5/2012 г., IV г. о.; определение № 516/ 30.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3999/2013 г., IV г. о. и др. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда (да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право), както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица - в т.см. определение № 26/25.01.2016 г. по ч. гр. д. № 198/2016 г., I г. о.; определение № 516/30.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3999/2013 г., IV г. о., определение № 176/ 25.03.2015 г. по ч. т. д. № 801/2016 г., I т. о. В настоящия случай въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК - бъдещият иск е допустим, вероятно основателен (с оглед вероятно проявление на фактите, от които произтичат претендираните права и предвид представените писмени доказателства), налице е обезпечителна нужда, обезпечителната мярка – спиране на изпълнението по отношение магазин № 2 е подходяща и съответна на обезпечителната нужда. От изложеното следва, че при постановяване на обжалваното определение въззивната инстанция е съобразила точния смисъл на закона и относимата практика на ВКС. По третия поставен въпрос практиката на ВКС е безпротиворечива, че допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че бъдещият, респ. предявеният иск е допустим, вероятно основателен, както и е налице обезпечителна нужда. В случая въззивият съд е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на процесната обезпечителна мярка. В изложението си касаторът поддържа обратното становище - че не са налице основания за допускане на обезпечението, поради неоснователността на предявения иск. Тези доводи касаят правилността на въззивния акт, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В случая такава е изискана и внесена в размер на 6 000 лева. Въззивният съд е процедирал по указания в закона и практиката на ВКС начин, с което са удовлетворени изискванията към решаващата дейност в производството по чл. 389 и сл. ГПК. Поставеният от касатора въпрос надхвърля предмета на проверка, дължим в рамките на обезпечителното производство, поради което няма претендираното значение за селектирането на жалбата. Последният въпрос в изложението е изцяло неотносим. Въпросът не е бил предмет на решаващата дейност на въззивния съд, тъй като с молба от 15.08.2022 г. ищецът е оттеглил предявените искове по чл. 464 ГПК и производството по тях е прекратено с определение № 9164/23.09.2022 г. по гр.д. № 3444/2022 г. на Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение