Определение № 4857 от 25.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на Л. П. П., ЕГН [ЕГН], приподписана от адв. С. С., срещу определение №1171 от 14.05.2024г. по ч.гр.д. №798/2024г. по описа на Апелативен съд- София, в частта му, с която е било потвърдено определение №14992 от 11.12.2023г. по в.гр.д. № 11237/2023 г. по описа на СГС, I. с., с което производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Софийски окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне от Апелативен съд- София. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК. Ответната страна по жалбата- Софийският градски съд /СГС/, не е взел становище по нея. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Първоинстанционното производство по делото /гр.д.№ 69858/2021 г., на Софийският районен съд, 171 с./ е било образувано по искова молба на Л. П. П. срещу СГС, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9580 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 лв. По делото е постановено Решение № 10377/16.06.2023 г., с което искът е бил отхвърлен. Срещу така постановеното решение от страна на Л. П. е подадена въззивна жалба вх. № 203899/17.07.2023 г., по която е образувано в.гр.д. № 11237/2023 г. по описа на СГС. С Определение № 14992/11.12.2023г., мотивирайки се с разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, СГС е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на Софийския окръжен съд. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд- София е приел, че по образуваното пред СГС дело следва да намери приложение разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, доколкото СГС е ответник по иска и би било недопустимо да разглежда и да се произнася по въззивната жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение. Приел е, че правилно и в съответствие с посочената разпоредба СГС е изпратил делото за разглеждане на най-близкия функционално компетентен съд- Софийският окръжен съд, поради което е потвърдил обжалваното определение. Частната жалба срещу така постановеното определение е недопустима. С обжалваното определение Апелативен съд- София се е произнесъл по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 от ГПК по частна жалба на Л. П. П. срещу определение на СГС, постановено като въззивна инстанция в рамките на образувано пред този съд въззивно производство, с което е прекратено производството по делото на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ и същото е изпратено за разглеждане на Софийския окръжен съд. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №2/2018 от 23.06.2022г. по тълк.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, изр.1, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая с обжалваното в настоящото производство определение апелативният съд е потвърдил преграждащо развитието на делото /съгласно приетото в т.9 от Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г./ определение на СГС като въззивна инстанция, поради което постановеното от него определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, независимо от посоченото в самото определение. Предвид горното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,