Решение № 3682 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2014 г.

Решение № 3682 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Михаил Асенов Кафадаров от гр. Ивайловград, ул. "Армира" № 23, чрез адв. Иван Йовчев, против Решение № 456 от 14.02.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3589 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 261201882/20.07.2012 г., на орган по приходите при Териториална дирекция гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1345/18.10.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" /сега Д "ОДОП" - Пловдив/, с който на ревизираното лице са определени допълнително задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 18 626.67 лв. лихви 14 289.47 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. 17 495.90 лв. лихви 11 084.36 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. 11 608.28 лв. лихви 5 729.29 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. 13 159.91 лв. лихви 4 510.31 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. 1 834.87 лв. лихви 421.40 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане на всички аргументи на жалбоподателя и събраните доказателства. Пренебрегнати са без основание събраните гласни доказателства, подкрепени от събраните писмени за получаването на парични заеми като оправдание на процесните разходи; законът не забранявал даването на безвъзмездни и необезпечени заеми, особено при нетърговски правоотношения. Заемодателите разполагали със спестени средства, а изводът за обратното противоречи на житейската логика. Договорите за заем били с достоверна дата, защото са представени още в ревизионното производство. Развиват се подробни съображения за доказателствената стойност на събраните в ревизионното производство писмени обяснения. В касационната жалба се оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд относно цената на построения от касационния жалбоподател при 2005 г. магазин за промишлени стоки, съгласно приетата в ревизионното производство оценителна експертиза, вместо тази, приета в съдебното производство. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба Директорът на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред АС е бил посоченият РА, с който по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на ревизираното лице са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ върху данъчна основа, представляваща разликата му извършените от лицето разходи и доказаните му приходи. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че е било налице превишение на направените разходи над доказаните приходи за посочените годишни данъчни периоди. Спорно е било получаването от лицето на суми по договори за паричен заем като оправдание за наличното превишение на разходите над приходите, като броят на заемите е бил съответно: 18-за 2005 г.; 8- за 2006; 19 - за 2007 г., а също и размерът на това превишение, поради това дали и в размер на каква стойност следва в сумата на разходите да се включи цената на придобития от ревизираното лице магазин за промишлени стоки и строителни материали. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че стойността на придобития имот, като част от направените от лицето разходи, е съгласно оценителната експертиза, приета в ревизионното производство, а получаването на парични суми по договори за паричен заем като оправдание на разходите не е доказано. Решението е правилно. Не е било спорно наличието на основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Размерът на данъчната основа е определен като в ревизионното производство е назначена оценителна експертиза за пазарната стойност на придобития от ревизираното лице магазин за промишлени стоки и строителни материали и тази стойност е взета предвид при определяне на частта на разходите на лицето за съответните периоди. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че приетото в съдебното производство експертно заключение със същия предмет не е изготвено по Наредбата за пазарните цени. В самото заключение, прието в съдебното производство липсва всякаква информация на базата на какви цени е извършена оценката на процесния обект. Не се оправдават твърденията в касационната жалба, че при извършването на тази оценка е взето предвид специфичното състояние на имота. Обратно- вещото лице е посочило изрично, че става дума за скрити строителни работи, които не могат да бъдат установени като обем и вид, а никакво съпоставяне на пазарни аналози не е правено, за да може това заключение да бъде годна опора за обосновани фактически изводи. Писмените обяснения на посочените като заемодатели и представените писмени договори за паричен заем са еднотипни като съдържание, в ревизионното производство са искани доказателства, че посочените като заемодатели са разполагали с дадените парични суми, но такива доказателства не са представени не само в ревизионното производство, а и пред съда. Житейската логика, на която се позовава жалбоподателят, че всеки човек има някакви спестени пари, които не пречи да даде на заем, без срок и други условия, не може да замести пълната липса на доказателства за тези обстоятелства. Отделно от това, обстоятелството, че договорите за паричен заем са представени още в ревизионното производство и че посочените в тях заемодатели са потвърдили даването на сумите в писмени обяснения, не променя характера на посочените документи на частни такива без материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните. На общо основание тези доказателства се преценяват заедно с всички събрани други, а такива за възможността на заемодателите да дадат въпросните суми назаем не са събрани. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение