Определение № 6239 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4641/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на В. Т. С., чрез адвокат Шакота, против определение № 4368 от 07.04.2026 год., постановено по адм. дело № 2800/2025 год. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за неговата нищожност и неправилност, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила иска прогласяването му за нищожно, алтернативно, отмяната му като незаконосъобразно. С обжалваното определение е отхвърлено искането на адвокат Шакота като пълномощник на В. С. за тълкуване и уточняване на постановеното по делото определение № 2992 от 10.03.2026 година. С определение № 2992 от 10.03.2026 г. съдът е постановил, че процесуалното действие по искане с д. №4652/06.03.2026г. от В. Т. С., чрез пълномощника Д. В. Ш. за спиране на производството в отговор на определение № 1921/16.02.2026г. по адм. дело № 2800/2025г. по описа на Административен съд-Варна се смята за неизвършено, при приетото от съда приложение на относимата редакция на чл. 142б, ал. 3 АПК, поради съдържащи се в искането обидни квалификации по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на АПК. При установеното съдът намира частната жалба за недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 251 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Съгласно чл. 251, ал. 5 ГПК то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване актът, чието тълкуване се иска. Определение № 2992 от 10.03.2026 година, чието тълкуване е поискано от частния жалбоподател, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в приложното поле на чл. 229 ал. 1 АПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, тъй като производството по делото е прекратено с предходно определение - № 1921 от 16.02.2026 г., съответно обжалването му не е предвидено изрично в закона. Необжалваемостта му води до необжалваемост и на определението, с което е отхвърлено искането за тълкуването му. Посочването в обжалваното определение, че подлежи на обжалване, не основава право на жалба. Частната жалба се явява подадена в хипотезата на чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК – против определение, което не подлежи на касационно обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение