Определение № 238 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. П., със съдебен адрес [населено място], срещу определение № 482/08.01.2019 г. по в.ч. гр.д. №12337/2018 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Д. П. П. за допълване на определение от 10.10.2018 г. по ч. гр. дело №12337/2018 г. на Софийския градски съд в частта за разноските. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството по ч. гр. дело №12337/2018 г. на Софийския градски съд е по реда на чл.248 ГПК. В производство за разноски такива не се дължат. В този смисъл е и установената съдебна практика /определение № 300/2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, IV г. о./. Поначало отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски. В производство по чл. 248 ГПК се изменя или допълва съдебния акт в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Ето защо е правилен изводът на въззивния съд за неоснователност на молбата за допълване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.