Определение № 115 от 11.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2012 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на [фирма] с управител В. З. на издаден на 5.04.2011г. срещу дружеството изпълнителен лист, поради това, че делото е водено при нередовно призоваване на известния на дружеството адрес [населено място], [улица], ап.1, което е лишило дружеството да защити интереса си. Поддържа се, че изпълнителния лист е издаден без на дружеството да е връчена фактура. Молителят се позовава и на изтекла “счетоводна давност”. Ответникът [фирма] – София не изразява становище по допустимостта на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди доводите в молбата и прецени данните по делото, приема следното: С две разпореждания от 26.09.2011г. и 30.10.2011г. СРС е дал указания на дружеството – молител да уточни акта, чиято отмяна се иска по реда на производството по чл.303 ГПК. С уточняваща жалба-молба от 15.11.2011г. молителят е посочил акта за отмяна – издаден на 5.04.2011г. изпълнителен лист. Молбата за отмяна не следва да бъде допускана до разглеждане, тъй като изпълнителния лист не е от кръга на актовете, които подлежат на извънинстанцион контрол. На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, и то, когато неправилността се състои в изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини, т. е. на тези съдебни актове, с които се дава окончателно разрешение на въпросите, свързани със съществуването или несъществуването на спорното право. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязло в сила изпълнително основание, каквото е заповедта за изпълнение. С него не се дава разрешение със сила на пресъдено нещо на правен спор, а е основание за започване на изпълнителния процес срещу посочения в него длъжник. Със стабилитет се ползва само влязлата в сила заповед за изпълнение, когато срещу нея не е подадено възражение от длъжника или възражението е подадено извън срока по чл.414, ал.2 и чл.419, ал.2 ГПК. Съгласно чл. 423 ал.1, т.1 от ГПК в случаите на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, последният разполага с правото на защита чрез възражение пред въззивния съд. Този специален процесуален ред за защита на длъжника в заповедното производство изключва общата процедура по отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.303 и следващите от ГПК като извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо, компетентен да разгледа и се произнесе по които е ВКС. Предвид изложеното молбата за отмяна ще следва да бъде оставена без разглеждане затова, Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение