Определение № 12535 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от К. Н. Н. от гр. София чрез адв. Д. Линев срещу определение № 20234 от 16.10.2024 г., постановено по адм. д. № 6710/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането й за изменение и допълнение на определение № 11966 от 15.07.2024 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго по същество, с което прекратителното определение по адм.д. № 6710/2024г. по описа на АССГ да бъде изменено и допълнено в частта за разноските, като СО- район „Слатина“ бъде осъдена да заплати на частната жалбоподателка сумата от 710 лв сторени по делото съдебни разноски. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна, СО-район „Слатина, чрез кмета на района депозира писмен отговор на частната жалба със становище за недопустимост,евентуално- неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение Административен съд – София град в производство по чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК е оставил без уважение искането на К. Н. Н. за изменение и допълнение на определение № 11966 от 15.07.2024 г., с което делото е прекратено поради отпадане за жалбоподателката на правния интерес от оспорване, в частта за разноските с претенция ответната страна да бъде осъдена да й заплати сумата от 710 лв съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането за присъждане на разноски в случаите, в които производството по делото е прекратено поради отпаднал за жалбоподателката в хода на производството правен интерес от оспорване, не попада в изрично предвидената хипотеза на чл.143, ал.2 от АПК, която единствено предвижда възможност за присъждане на разноски при прекратяване на административното производство без постановяване на акт по съществото на спора. Съдът е развил съображения, че производството по делото е прекратено на основание чл.159,т.4 от АПК, а не на основание чл.156, ал.3 от АПК – поради оттегляне на издадения административен акт, поради което жалбоподателката няма право на разноски. Обжалваното определението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са изложените в частната жалба твърдения и цитираната в нея съдебна практика за това, че постановяването на акта, чието издаване административният орган първоначално е отказал / включително и мълчаливо/ след подаване на жалбата до съда, следва да се приравни по правни последици на оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.143, ал.2 от АПК / аргумент от разпоредбата на чл.156, ал.1, втора хипотеза –„ …или да издаде акта, чието издаване е отказал“./ Макар мотивите за прекратяване на производството по делото да се свеждат до отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, следва да се изследват първопричините за отпадането му, а това е издаване на акта, по заявлението за издаване на който е формиран обжалвания мълчалив отказ на административния орган – т.е. първопричината за отпадане на правния интерес от обжалване се състои в оттеглянето на административния акт, на който е приравнен по силата на установената в чл.58, ал.1 правна фикция мълчаливият отказ. Предвид гореизложеното частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на искането, с което да допълни определение № 11966 от 15.07.2024 г., постановено по адм.д. № 6710/2024 г. по описа на АССГ в частта за разноските, като осъди на основание чл.143, ал.2 от АПК Столична община – район „Слатина“ да заплати на К. Н. Н. от гр. София сторените от нея съдебни разноски в съдебното производство в размер общо на 710 лв. Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение