Определение № 4025 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5433/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 7714/08.11.2023 година, подадена от С. И. С., срещу определение № 578/01.11.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година. С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна е оставил без уважение молбата на С. И. С. за предоставяне на правна помощ, съдържаща се в подадената срещу разпореждане № 805/14.09.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година, частна жалба с вх. № 6806/04.10.2023 година. В частната си жалба С. И. С. твърди, че отказът да му бъде предоставена правна помощ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение като вместо него бъде постановено друго такова, с което молбата за предоставяне на правна помощ бъде уважена. С. И. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 02.11.2023 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 7714/08.11.2023 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С частна жалба с вх. № 6806/04.10.2023 година е обжалвал разпореждане № 805/14.09.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година, с което е била върната подадената от него срещу определение № 264/05.05.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година, частна касационна жалба с вх. № 3671/16.05.2023 година. В частната жалба срещу разпореждането за връщане С. е направил искане за предоставяне на безплатна правна помощ за изготвянето на подробна жалба, както и за защита по нея, тъй като бил в тежко общо и здравословно състояние, както и бил безработен. С разпореждане № 862/05.10.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 166/2023 година искането е било оставено без движение, като на С. И. С. е указано, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи доказателства, актуални към датата на подаване на молбата, относно: 1.) конкретния размер на доходите си и тези на членовете на семейството му (удостоверения от НОИ за размер на отпусната пенсия или от НАП за размера на трудов и/или осигурителен доход); 2.) имущественото състояние, удостоверено с декларация, в която изрично е записано, че декларатора е осведомен за предвидената наказателна отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране; 3.) семейното си положение (удостоверение от съответната община); 4.) здравословното си състояние и това на членовете на семейството му (решения на ТЕЛК и други); 5.) трудова заетост; 6.) възраст; 7.) други доказателства, обосноваващи извод за липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като изрично е указано, че при неизпълнение в срок на горните указания, молбата за предоставяне на правна помощ ще бъде оставена без уважение. С. И. С. е бил уведомен за тези указания на 19.10.2023 година, като от тази дата е започнал да тече определения от съда едноседмичен срок за представяне на посочените доказателства, който е изтекъл на 26.10.2023 година. В така посочения срок, а и към настоящия момент С. не е изпълнил дадените му от състава на Апелативен съд Варна указания за представяне на доказателства. Вземайки предвид това въззивният съд е постановил обжалвания в настоящето производство отказ за предоставяне на правна помощ. По силата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП правна помощ по реда на закона се предоставя, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. За да стигне до извода за това дали страната по гражданско дело разполага или не със средства за заплащане на възнаграждение за адвокат съдът извършва преценка на посочените в чл. 23, ал. 3 от ЗПП обстоятелства. Преценката се извършва въз основа на представени от лицето, което иска предоставянето на правна помощ доказателства и евентуално други такива, намиращи се по делото и отнасящи се до обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП. Това е така, тъй като именно лицето, поискало предоставянето на правната помощ има интерес, а оттам и задължението да установи, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Самото предоставяне на правната помощ не може да бъде произволно, а трябва да бъде мотивирано и обосновано, доколкото в противен случай би могло да се стигне до злоупотреба с правото. Затова когато по делото липсват доказателства за това, че лицето не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, то не е установено, че е налице правото на безплатна правна помощ и такава не може да бъде предоставена. Предвид на това и при липса на доказателства, които да обосноват предоставянето на правна помощ не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗПП за предоставянето на такава на частния жалбоподател, както правилно е прието от състава по ч. гр. д. № 166/2023 година по описа на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав. С оглед на горното не са доказани твърдените в частната жалба на С. И. С. основания за незаконосъобразност на определение № 578/01.11.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 166/2023 година и същото трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение