Определение № 229 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 745/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 876 от 17.12.2013 г. по ч.т.д. № 3674/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу Определение № 957 от 09.04.2013 г. по ч.т.д.№ 363/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 2195/04.12.2012 г. по т.д.№ 535/2012 г. на ПОС, с което не е уважено възражението на ответниците [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] за местна и родова подсъдност. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно - съдът погрешно е възприел, че определението не попада в хипотезата на чл. 274 ал. 3 ГПК, аргументира, че доколкото порокът за липса на местна и родова компетентност на първоинстанционния съд, е установен в хода на производството, то обжалваното определение оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се възпрепятства развитието на делото пред местно и родово компетентния съд. Иска определението да се отмени и да се уважи по същество частната касационна жалба. Ответникът по частната жалба - ищец по делото [фирма] - [населено място] счита, че е неоснователна, а ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] - ответник по делото, не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което не е уважено възражението на ответниците за местна и родова подсъдност. Изложени са съображения, че въззивното определение не попада в хипотезата на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, като прекратителен характер би имало определение, с което се уважава възражението за местна подсъдност и се прекратява производството пред сезирания първоинстанционен съд. Съдът е счел, че определението не е от тези по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, тъй като касае определянето на компетентния да разгледа спора съд, а не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на производството. Съдът е посочил, че в този смисъл е т.9 б.”в” на ТР №1 от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК. Обжалваното определение е правилно. Въззивното определение, с което е решен въпросът на кой съд е подсъдно заведеното дело по правилата на родовата подсъдност, когато сезираният районен съд е приел делото за разглеждане и не е уважил искането на ответниците да изпрати делото за разглеждане на СГС, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно т. 9 б.”в” от ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност - чл. 15 ал. 2 ГПК - подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, като е актуално приетото в т.5 на ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГТК,и не подлежи на касационно обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, тъй като не е от актовете, посочени в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение