Определение № 13191 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. К. и Б. Н. К. чрез адв. З. Недева срещу решение № 2024/ 04.03.2025 г. по адм. д. № 2515/2023 г. на Административен съд Пловдив. Считат обжалваното решене за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът Общинския съвет гр. Пловдив в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за недопустима поради окончателност на обжалваното решение и алтернативно счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за подадена в срок и от надлежна страна, но за недопустима при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на жалбата на Н. И. К. и Б. Н. К., против Решение № 225 взето с протокол № 13 от 26.07.2023г. на Общински съвет-Пловдив, с което се изменя и допълва Решение № 176 взето с протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-Пловдив, с което е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР (подробен устройствен план – план за регулация) за Централна градска част, гр.Пловдив и план схеми: „Зелена система“, „Недвижими културни ценности“, „Територии за археологическо проучване“, „Монументални и художествени елементи“, „Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, „Канализационни мрежи и съоръжения“, „Електроснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електронно снабдителни мрежи и съоръжения“, „Топлоснабдителни мрежи“, „Газоснабдителни мрежи“ и план-схема „Комуникационно-транспортна“, и Правила и нормативи за прилагане на ПУП – ПР на Централна градска част, гр.Пловдив, в частта му относно ПИ с идентификатор 56784.521.616 по КККР на гр.Пловдив. От заключението на вещото лице се установява, че имот с идентификатор 56784.521.616 по КККР на гр.Пловдив. се намира на [улица]в Пловдив,[номер]. Според същото заключение от ОУП от 2007 г. и Транспортно -комуникационната схема към него и видно, че се предвижда улица "III А клас" /първостепенна улична мрежа"/. Съгласно нормата на чл. 215, ал.7, т.1 от ЗУТ, решенията на първоинстанционния съд са окончателни по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на ПУП или за изменение на ПУП за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение. В § 5, т. 73 ДР на ЗУТ е визирано, че ""Общински обекти от първостепенно значение" са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение“, т. е. улиците от първостепенната улична мрежа съставляват общински обект от първостепенно значение по дефиницията на разпоредбата, без да се изисква включването им в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение, което е изискуемо за визираните "други обекти-публична общинска собственост". Точния обхват на "първостепенната улична мрежа" е определен с нормата на чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗУТ - улиците от първостепенната улична мрежа са тези от I до IV клас включително. В този обхват попада настоящият казус, тъй като видно от заключението на вещото лице процесният имот с идентификатор 56784.521.616 по КККР на гр.Пловдив се засяга от предвижданията на процесния план само в частта за уличната регулация на [улица], която е част от първостепенна улична мрежа - общински обект от първостепенно значение, по смисъла на чл. 215, ал. 7 във вр. с § 5, т. 73 от ЗУТ. Освен това от доказателствата по делото се установява, че оспореният ПУП-ПР, отнасящ се до Централната градска част на гр. Пловдив е обявен и включен в годишната програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти-общинска собственост за 2013 г. като обект от първостепенно значение по смисъла на чл. 8, ал. 9,. т. 6 от ЗОС. В същия смисъл е и определение №10259/22.10.2025 г. по адм. д. № 9112/2025 г на петчленен състав на Върховния административен съд. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че производството е образувано по касационна жалба срещу решение, което по силата на разпоредба от специален закон /ЗУТ/, не подлежи на касационен контрол. Следователно подадената касационна жалба се явява недопустима по изложените съображения и следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят на ответника направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лв., съставляваща договорено и внесено по банков път адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение