Решение № 7881 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2018 г.

Решение № 7881 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. Б. при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Йотова, против решение № 264 от 20.02.2018 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. дело № 2210/2016 г., с което е по жалба на "АКЗ Енергия" ООД, е отменен РА № 02000216000516-091-001/16.08.2016 г., издаден от началник на сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 260/28.10.2016 г. на началник отдел "Обжалване" в Дирекция "ОДОП" гр. Б., изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 4 400 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, като са изтъкнати всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството с присъждане на разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът - "АКЗ Енергия" ООД, оспорва чрез адв. С.-Ш. касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, по съображения подробно, изложени в представения по делото писмен отговор. Претендир присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспорения ревизионен акт на "АКЗ Енергия" ООД са установени следните задължения:

• за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ относно данъчен период 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., главница в размер на 10 706,18 лева и лихва в размер на 1 843,72 лева и за данъчен период 01.01.2015 г. -31.12.2015 г., главница в размер на 3 908,56 лева и лихва в размер на 486,99 лева.

• осигурителни вноски за ДОО и фонд "ТЗПБ", за данъчен период 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., главница в размер на 22 952,81 лева и лихва в размер на 3 953,43 лева и за данъчен период 01.01.2015 г. -31.12.2015 г. главница в размер на 8 355,51 лева и лихва в размер на 1 041,22 лева.

• осигурителни вноски за ДЗПО-УнПФ, за данъчен период 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., главница в размер на 5 850,63 лева и лихва в размер на 1 007,71 лева и за данъчен период 01.01.2015 г. -31.12.2015 г. главница в размер на 2 145,02 лева и лихва в размер на 267,06 лева.

• здравноосигурителни вноски, за данъчен период 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., главница в размер на 9 847,42 лева и лихва в размер на 1 696,10 лева и за данъчен период 01.01.2015 г. -31.12.2015 г. главница в размер на 3 589,94 лева и лихва в размер на 447,28 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и чл. 124а от ДОПК, поради наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, 3, 4 от ДОПК. След извършен анализ на събраната по време на ревизионното производство информация ревизиращият екип е констатирал ежемесечното изплащане на работниците и служителите в дружеството на допълнителни трудови възнаграждения под формата на премии, като за времето от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г. тези суми са изплащани в брой. Върху реално изплатените допълнителни трудови възнаграждения не са начислени и внесени дължимите задължителни осигурителни вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Не са подавани декларации образец 1 и 6. В съдебното производство е приета административната преписка, изслушани са заключение по ССчЕ и свидетелски показания на служители, работили в РЛ, счетоводители. Въз основа на тях решаващият състав е обосновал извод, че по делото не е установено изплащането на лицата на допълнително трудово възнаграждение, поради което е останала недоказана констатацията на приходните органи, че в счетоводството на дружеството-жалбоподател са използвани неистински документи или такива с невярно съдържание, липсват предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК, за установяване на задълженията на дружеството по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съответно не са налице и предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, използвани от решаващия орган при административното обжалване. В случая са събрани единствено писмени обяснени и съответно свидетелски показания на част от работниците и служителите на дружеството за изплатени допълнителни трудови възнаградения по т. 7.2 от трудовите договори, но в подкрепана техните данни не са ангажирани никакви писмени доказателства. Същевременно от приетите по делото доказателства се установява, че физическите лица са заинтересувани от резултата на ревизията, което поражда съмнения за тяхната безпристрастност, поради което техните показания и писмени обяснения не са кредитирани. Предвид цитираните изводи съдът е преценил установените от органът по приходите задължения на дружеството за 2014 г. и 2015 г., за осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО-УнПФ и за здравноосигурителни вноски като незаконосъобразни.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са установени посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на приходните органи е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че РЛ е провело успешно насрещно доказване на твърдените от него факти и опровергало констатациите в РА. В хода на ревизионното и съдебното производства не са ангажирани писмени доказателства въз основа на които да се направи еднозначния извод, че на работниците на "АКЗ Енергия" ООД, през процесния период са изплащани на ръка допълнителни трудови възнаграждения, съгласно т. 7.2 от трудовите договори. Удостоверяване на плащането на трудово възнаграждение по друг начин, освен писмено, е недопустимо. Това е така, защото чл. 270, ал. 3 КТ регламентира, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. В случая при ревизията е депозирана ведомост за изплащане на премии от м. април 2015 г. (л. 280), в която липсват подписи на издател или съставител, както и на лицата, посочени в нея като получатели на премията, поради което обосновано същата не е кредитирана от съда. Действително, с оглед нормата на чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК, обясненията на трети лица са допустими в хода на административното производство, но същите трябва да бъдат преценени с оглед на всички други данни и като се взема предвид заинтересоваността на лицата, които са ги дали от резултата на ревизията, респективно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. В хода на ревизията от общо 41 назначени лица в "АКЗ Енергия" ООД са дали обяснения само 16 от тях. На л. 408 и 409 от делото е приложен доклад на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Б., обективиращ извършена проверка на "АКЗ Енергия" ООД и "АКЗ Б." ЕООД, при която не са установени писмени доказателства за изплащане на "премии" на ръка, за които работниците посочват в жалбите си, че са се разписвали на отделна ведомост. По делото е прието без оспорване от страните заключение по ССчЕ, като в отговор на задача 1, вещото лице е записало, че за ревизирания период жалбоподателят е организирал и водил текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗС и НСС. В. връзка с начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения са съставени ведомости за работни заплати по звена, съдържащи информация за начислените суми общо, удържаните суми за социални, здравни осигуровки, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, други индивидуални удръжки и нетната сума за получаване. Нетните суми по ведомост са получавани от работниците по картова сметка. Следва да се съобрази още обстоятелството, че по време на оперативната проверка, органът по приходите е предприел действия за обезпечаване на доказателствата. Установено е, че базата данни съдържа информация за начислени изплатени по ведомост месечни трудови възнаграждения на работници и служители, като не са констатирани разлики между декларираните от работодателя суми за възнаграждения и удръжки, не е установена информация за "друга ведомост" в периода м. 05.2014 г. - м. 03.2015 г. Достигайки до извода за материална незаконосъобразност на РА, административният съд е постановил правилно решение.

Съобразно гореизложеното, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на ответника по касация трябва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 3500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,