Определение № 60154 от 07.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3879/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Б. Ш., приподписана от адв. Б. Д., срещу определение № 310 от 03.08.2021 г. на Варненския апелативен съд по ч. гр. д. № 353/2021 г., с което е потвърдено протоколно определение от 09.06.2021 г. на Варненски окръжен съд по гр. д. № 325/2017 г., в частта за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателката иск за прогласяване на нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 г. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск за нищожност на договора за делба, на основание, че в него е взел участие несобственик на имота. Излагат се твърдения, че въззивният съд е игнорирал останалите посочени от жалбоподателя основания за нищожност– нарушение на закона, доколкото нотариусът не бил проверил откъде произтичало правото на собственост; нарушение на предписаната от закона форма, доколкото в случая се касаело за договор за дарение или евентуално покупко-продажба, за които законът изисквал нотариална форма. В изложението се посочват като специални основания за допускане на касационното обжалване произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че произнасянето от касационната инстанция по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Като обуславящи изхода на делото са изведени следните въпроси, а именно: 1. за задължението на съда да се произнесе по всички наведени от страните твърдения, искания и възражения; 2. за задължението на въззивния съд за проверка на определенията неподлежащи на самостоятелно обжалване, съобразявайки ги с допустимостта на исковете и допустимостта на изменения иск; 3. относно валидността на договор за доброволна делба, в който участва лице, което не е съсобственик. В предвидения от закона срок не е постъпил отговор от ответника по частната касационна жалба. По въпроса за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява и намира следното: Производството по гражданско дело № 325/2017 г. на Варненски окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от К. Б. Ш.. Ищцата твърди, че на 11.04.2005 г. е сключила със сина си Б. Ш. договор за доброволна делба на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на [населено място], идентичен с поземлен имот № *, стар идентификатор, идентичен с имот № **, находящ се в [населено място], м. „Св. Н.“, с административен адрес“ ул. „Арх. С.-В. П.“ № 57, с площ 802 кв. м., образуван от дял втори от поземлен имот пл. № *, в кв. 51, идентичен с кв. 45 по плана на [населено място], при граници: поземлен имот пл. № *, *и от двете страни улици, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 117 кв. м. и разгърната застроена площ от 234 кв. м., който договор е нищожен, тъй като към момента на сключването му ищцата е била единствен собственик на имота. На 02.10.2017 г. Б. Ш. учредил договорна ипотека върху имота в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, за да обезпечи свое задължение по договор за кредит. Имотът бил изнесен на публична продан и възложен на Е. Д. Г., като въводът във владение бил извършен на 30.01.2017 г. С оглед тези твърдения ищцата е предявила субективно съединени искове за установяване принадлежността на правото на собственост и за предаване на владението на процесния имот срещу Е. Д. Г., Б. В. Ш. и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Срещу тримата ответници са били предявени и искове за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба на гореописания недвижим имот, евентуално за неговото разваляне, както и инцидентен установителен иск за нищожност на договорната ипотека. С влязло в сила определение производството по исковете срещу ответниците Е. Г. и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба, сключен между ищцата и ответника Б. Ш., както и съединените с тях при условията на евентуалност искове за разваляне на този договор срещу посочените ответници, е прекратено. По тези искове производството е продължило срещу ответника Б. Ш.. В хода на делото първоинстанционният съд е дал многократни указания на жалбоподателката да конкретизира основанието на което претендира нищожност на процесния договор. С уточняваща молба № 21697/26.07.2017 г. ищцата е заявила, че се претендира нищожност поради това, че съделителят Ш. не е бил съсобственик на поделения имот. В първото открито съдебно заседание на 31.03.2021 г. жалбоподателката, чрез своя процесуален представител, поискала добавяне на ново основание за нищожност– липса на предписаната от закона форма. С протоколно определение в същото заседание, съдът е оставил без уважение направеното искане, доколкото е приел, че същото не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск, което е недопустимо. С протоколно определение от 09.06.2021 г. производството е прекратено като недопустимо по предявения иск за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба. Изложени са съображения, че доколкото ищцата се позовава на основания за нищожност извън посочените в чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.75 ЗН, липсва правен интерес от предявяването му. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че липсата на фактически твърдения, които да бъдат подведени под съответния състав на някое от основанията за нищожност, изчерпателно посочени в закона, обуславя недопустимостта на иска. Участието в делбата на несобственик не е фактическо основание за обявяване на нищожността на процесния договор. Неоснователни били и доводите, че същия представлявал договор за дарение и следователно бил нищожен поради нарушение на предписаната от закона форма, доколкото е прието, че ищцата не е заявила наличието на такова основание. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.4 ГПК, въпроси не обосновават предпоставки за допускане на касационен контрол съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт. Не налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, касаещи задължението на въззивния съд за проверка на определението от 31.03.2021 г., неподлежащо на самостоятелно обжалване, с което не е допуснато поисканото изменение на предявения иск. Със същото е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение чрез предявяване на ново основание наред с първоначално заявеното– нищожност поради противоречие с предписаната от закона форма. Ищецът изменя иска си по основание тогава, когато се позовава на нов юридически факт, от който произтича претендираното с исковата молба материално право. Новият факт може да бъде въведен наред с първоначалния или ищецът да се позовава на новия юридически факт вместо заявения с исковата молба. Предприемането на такова процесуално действие, съставляващо изменение на обстоятелствата, на които се основава искът, е свързано със спазване на предвидените в ГПК преклузивни срокове – в първото заседание за разглеждане на делото в общия исков процес / чл.214, ал.1, изр.1 ГПК/. По валидно предприето от ищеца изменение на основанието на иска съдът дължи произнасяне с изрично определение и то след преценка доколко изменението на основанието е уместно с оглед защитата на ответника. В случая извършената преценка е обусловила извод, че изменението е неуместно с оглед тази защита и представлява нов иск. Не съществува и основание за допускане на касационно обжалване по третия въпрос. Правото да предяви самостоятелен иск за установяване нищожността на договор за доброволна делба по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН, принадлежи на неучаствалия в делбата съсобственик /аргумент от тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т. д. № 3/3013 г. на ОСГК на ВКС, т.1/. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,