Определение № 10720 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Гълъбово срещу Определение №560 от 14.02.2024 г. по адм. дело № 384/2023 г. на Административен съд – Стара Загора (АС - Стара Загора). С Определение №560 от 14.02.2024 г., поправено с Определение №2182 от 03.07.2024 г., по адм. дело № 384/2023 г., съдът е оставил без уважение молбата на кмета на Община Гълъбово за допълване на Определение № 858 от 22.12.2023 г., по адм. дело № 384/2023 г. на АС – Стара Загора. Частният жалбоподател – кметът на Община Гълъбово счита, че определението е незаконосъобразно. Сочи, че молбата за допълване на определението е подадена в законоустановения срок и по делото са депозирани съответните разходооправдателни документи. Неправилен е мотивът на съда, че след като плащането на адвокатския хонорар е извършено след определението за прекратяване на делото, то разноски не следва да се присъждат. Жалбоподателят е оправомощен да оттегли подадената срещу административния акт жалба във всеки един момент от съдебното производство. Това, обаче, не означава, че ответникът не е получил адвокатска помощ, която е възмездна. Когато няма последно заседание по делото ответникът е поставен в процесуална изненада, която, обаче, не му отнема възможността да претендира разноски. Платените разноски за адвокатско възнаграждение след прекратяване на делото, но преди влизане в сила на определението за оставяне на жалбата без разглеждане, следва да се присъдят. Неоснователен е и доводът на съда, че не е бил представен договор за правна помощ, който е неформален. Представените по делото фактура, платежно нареждане и пълномощно са безспорно доказателство за предоставена услуга по процесуално представителство, върху която дори е заплатен и дължимият ДДС. Прави искане определението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът – „Елмира 09“ ООД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че адвокатското възнаграждение е платено на 17.01.2024 г. – след подаване на молбата за оттегляне на жалбата и след постановяване на определението от 22.12.2023 г. за прекратяване на производството по делото. Възнаграждението е заплатено несвоевременно и не следва да се присъжда. Наред с това от кмета на Община Гълъбово не е представен списък с разноските. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира, частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на кмета на Община Гълъбово за допълване на Определение № 858 от 22.12.2023 г., по адм. дело № 384/2023 г. на АС – Стара Загора в частта за разноските. За да постанови определението си съдът е изложил, че кметът на Община Гълъбово е поискал да се допълни Определение №858 от 22.12.2023 г., по адм. дело № 384/2023 г. на Административен съд – Стара Загора, като се присъдят в полза на Община Гълъбово съдебно деловодни разноски за осъществено процесуално представителство от адвокат. С определението, чието допълване се иска, е оставена без разглеждане жалбата на „Елмира 09“ ООД против Заповед № 376 от 12.06.2023 г. на заместник-кмета на Община Гълъбово и е прекратено производството по делото поради оттегляне на жалбата. Производството по делото е прекратено на 22.12.2023 г. Процесуалния представител на ответника е получил съобщение за прекратяването на делото на 17.01.2024 г. Видно от приложените към молбата от 23.01.2024 г. фактура и разписка за извършено плащане, изплащането на адвокатски хонорар е извършено на 17.01.2024 г., след прекратяване на делото. По делото липсва и договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно какво е договореното адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното съдът е счел, че молбата за присъждане на разноски следва да остави без уважение, тъй като не е доказано, че такива са направени в съдебното производство Определението е правилно. Видно от данните по делото, на 23.01.2024 г., АС - Стара Загора е бил сезиран с искане, от кмета на Община Гълъбово, за допълване на постановено по делото определение от 22.12.2023 г., в частта за разноските. С искането е претендирано му бъдат присъдени разноски за процесуално представителство. Към него са приложени фактура от 17.01.2024 г., за дължимия от Община Гълъбово адвокатски хонорар по адм. дело №384/2023 г. в размер на 1 560,00 лв. с ДДС и платежно нареждане от същата дата, удостоверяващо заплащането на сумата. Видно от посоченото, до приключването на адм. дело №384/2023 г. на 22.12.2023 г. Община Гълъбово не направила разноски по него, а само заплатените от страната разноски в хода на съдебното производство подлежат на възстановяване. Процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. В случая разноските са заплатени след приключване на съдебното производство, поради което АС – Стара Загора правилно е приел, че искането за присъждането им е неоснователно. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд,