Определение № 422 от 04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 416/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. С. от В. против определение № 311/21.01.2012 г. по ч.т.д. № 2970/2011 г. на Варненски ОС, постановено по реда на чл.423 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По съществото си производството пред въззивния съд е извънинстанционно и е насочено към отмяна на влязлата в сила заповед. Такова беше и първоначалното заглавие и редакция на чл.423,ал.1 ГПК. Подобно на молбата за отмяна, произнасянето по възражението не е въззивно и затова не подлежи на обжалване, защото става дума за отмяна с тази особеност, че не е компетентен ВКС, а въззивния съд. Съгласно ЗИД ГПК-ДВ 50/2008 г., заглавието на чл.423 ГПК сега е Възражение пред въззивния съд, защото да се говори за отмяна не е прецизно. Всъщност, заповедта не се отменя, остава да съществува в правния мир, като само се възстановява положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражение в срок. По изложените съображения, частната жалба е процесуално недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.