Определение № 133 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 13.01.2021г. по гр.д.№ 4095/2020г.,трето г.о. на ВКС, с което, като е потвърдено определение № 2431 от 30.10.2020г., постановено по в.гр.дело № 3040/2020г.на Софийски апелативен съд, е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна срещу разпореждане № 22448 от 11.08.2020г.по гр.дело № 16090/2014г.на Софийски градски съд. Жалбоподателят – Д. С. К. поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата следва да се остави без разглеждане. С определение от 30.10.2020г. по гр.д.№3040/2020г. Софийският апелативен съд е приел, че частна жалба на Д. К. е недопустима, тъй като е обжалвано разпореждане от 11.08.2020г., с което Софийският градски съд е отговорил на негова поредна молба, за това че делото е прекратено и не могат да се извършват повече процесуални действия по него, не подлежи на инстанционен контрол. Върховният касационен съд, състав на трето г.о., в обжалваното пред настоящия състав определение, е приел, че е законосъобразен изводът на Софийския апелативен съд, за това че обжалваният пред него акт не попада в категорията определения, посочени в разпоредбата на чл.274, ал.1 ,т.1 и т.2 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му не е изрично предвидено в закона. Приел е, че при наличие на влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на делото, инстанционният контрол е изчерпан и всички последващи молби не могат да бъдат разглеждани от съда, поради което правилно частната жалба на Д. К. е оставена без разглеждане и е потвърдил обжалваното пред него определение на АС София. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед така установените обстоятелства по делото частната жалба на Д. К. срещу определението на ВКС, трето г.о. следва да се остави без разглеждане. Обжалваният акт не попада в категорията определения, посочени в разпоредбата на чл.274 ГПК като подлежащи на проверка и контрол от по-горна съдебна инстанция. Жалбата е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт, инстанционният контрол е изчерпан и всички последващи молби като недопустими не следва да бъдат разглеждани по същество. Предвид изложените съображения, съдът