Решение № 310 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2009 г.

Решение № 310 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. К., гр. Г., срещу въззивно решение от 16.06.2009 г. по гр. дело № 75/2009 г. на Габровския окръжен съд. С определение от 29.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона, изискващи тълкуване относно прилагането на правилата на чл. 133 ГПК /2007 г./, чл. 146, ал. 2 ГПК, правомощията на въззивния съд да не възприеме наличието на преклузия по чл. 133 ГПК, приложена от първоинстанционния съд и процесуалната възможност на ищеца да представи нови доказателства. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация "М" А., гр. Габрово, оспорва жалбата. ВКС, състав на II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение № 644/19.12.2008 г. по гр. д. № 846/2007 г. на Габровския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от А. К. срещу "М" А. иск с правно основание чл. 108 ЗС и в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 4 891,05 лева. По реда на чл. 271 ГПК е отхвърлен предявеният от А. К. срещу "М" А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на 8,74% ид. ч. от бивше дворище пл. № 4304в, кв. 187 по плана на Г. с площ 1026 кв. м., както и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 4891,05 лева. Въззивният съд е приел, че ищецът, който твърди, че ответникът ползва и държи процесния имот, вкл. и за исковия период, трябва съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса да проведе пълно доказване на тези факти. Собствеността на процесния имот не е спорна между страните и е установена от приложените писмени доказателства, но не са ангажирани доказателства, че ответникът владее имота. За да достигне до този извод съдът е приел, че е недопустимо вещото лице да установява, в чие владение се намира имотът. Заповед№ 639/11.10.2007 г. по чл. 126ж, ал. 1 ГПК (отм.) не установява, че имотът се владее от ответника за исковия период. С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288, ал. 1 ГПК, настоящият състав приема следното: Н. ГПК в съответствие с идеята на реформата за ускоряване на съдопроизводството въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните, в т. ч. ранна преклузия за ответника да противопоставя възражения, да посочва и оспорва доказателства. Едновременно с тези ограничения е засилено служебното начало в процеса предвид задължението на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на фактическата страна на спора и да указва за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства - чл. 146, ал. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на 8,74% ид. ч. от недвижим имот: дворище пл. № 4304в, кв. 187 по плана на Г. с площ 1026 кв. м. Ответникът МВ "Я" А. по силата на апорт на 1/5 ид. ч. от дворно място пл. № 4304б, кв. 187 с площ 852 кв. м., граничещ с имота на ищеца като в първоначалните документи за собственост е била допусната техническа грешка при изписване имота на ответника /4304в, вместо 4304б/, отстранена с нот. акт № 200/31.10.2008 г. Със заповед 630/2007 г. по ч. гр. д. № 1280/2007 г. на Габровския районен съд на основание чл. 126ж ГПК е постановено Б. Д. като изпълнителен директор на МВ"Я" да предаде на ищеца К. дворно място от 1026 кв. м., представляващо дворище 4304в, кв. 187 с построена върху него върху 286 кв. м. масивна железобетонна сграда. Законосъобразен е изводът, че ищецът следва да докаже твърдението, че ответникът е в имота, като елемент от фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС. Неправилно обаче е приложена разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК. Съгласно поставените във въззивната жалба въпроси и писмения отговор на въззиваемия, че е приложена преклузията по чл. 133 ГПК по отношение становището на ответника, че не владее имота, но не е изпълнено задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК да бъде указано на ищеца за кои факти не представя доказателства, въззивният съд правилно е приел, че неуказаните за доказване факти не са преклудирани. Въпреки тази констатация обаче той също не е изпълнил разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК. Задължението на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК се отнася до факти, на които страната се е позовала в съответните процесуални срокове. След като първоинстанционният съд е приел, че поради преклузията на чл. 133 ГПК за ответника не съществува възможност да оспорва фактическото твърдение в исковата молба, че владее имота и не е дал указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, то въззивният съд макар да е приел липса на преклузия по чл. 133 ГПК, също не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК и не е дал възможност на ищеца да ангажира доказателства за установяване на тези факти. При това положение е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението. Освен това съдът е следвало на основание чл. 195, ал. 1 ГПК с оглед необходимост от специални знания за изясняване статута на имота, точното му местоположение, подходът към него, да назначи техническа експертиза за установяване на обстоятелствата: как е ситуиран претендираният от ищеца имот вкл. построената в него сграда и имотът на ответника, къде точно се намира възстановеният на ищеца имот в рамките на стария двор на МВ"Т" ЕА., да изготви комбинирана скица преди и след реституцията, както и да посочи по какъв начин се влиза в имота на ищеца. В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага касирането му и връщането му за ново разглеждане за събиране на доказателства, съгласно мотивите по-горе. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.