Определение № 534 от 05.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5475/2013 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Образувано е по искане на А. на М. с. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 93/24.04.2013 г., постановено по гр. дело № 1535/2010 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. С него Д., представлявана от м. на р. р., е осъдена: на основание чл.108 ЗС – да предаде на В. К. С. поземлен имот с площ 8.450 дка в землището на [населено място], местността „С. К.”, представляващ имот с пл.н. **** по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на [населено място]; на основание чл. 59 ЗЗД – да му заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на същия имот за периода 03.11.2001 г. – 23.10.2006 г., ведно със законната лихва от 23.10.2006 г., както и да му заплати сумата 35 220 лв. – разноски за всички инстанции. Искането е направено с молба, подадена от молителя и заведена с вх. № 21208/07.08.2013 г. във Варненския районен съд. С нея е поискана отмяна на същото влязло в сила решение на основание чл. 304 от ГПК и евентуално – на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С последващи молби с вх. № 8153/30.08.2013 г. и с вх. № 8161/02.09.2013 г. (№ 12442/04.09.2013 г.) молителят моли съда да постанови спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, без да бъде внасяно обезпечение, като се позовава на чл. 391, ал. 4 от ГПК. Съгласно чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК, молителят, който е подал молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на някое от основанията по чл. 303 и чл. 304 от ГПК, може да поиска спиране на неговото изпълнение при условията на чл. 282, ал. 2-6 от ГПК, т.е. – след представяне на надлежно обезпечение. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 4 от ГПК, Д., държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ се освобождават от представяне на гаранция, т.е. на обезпечение. Тази разпоредба е приложима по аналогия и в производствата по чл. 282, ал. 2 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Молителят – А. на М. с. несъмнено е юридическо лице – държавно учреждение на бюджетна издръжка (чл. 40, ал. 3 от ЗАдм.). Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за исканото от молителя спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Молителят е подал молба за отмяна на последното на основание чл. 304 от ГПК и евентуално – на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а съгласно чл. 391, ал. 4, пр. 2 от ГПК той е освободен от внасянето на обезпечение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение